Отрицание на отрицателите

ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ

Самуил Ратевски


Ако има нещо положително в неща толкова ужасни като Балканските и Първата световна война за македонците, то това е, че са избавени от оня ужас на тяхна земя за умовете и сърцата им да се борят множество чужди пропаганди. Сега във всеки дял на Македония хората си имат вземане-даване само с една такава пропаганда и могат да концентрират силата си срещу нея, без да се разсейват. Трябва да избират между нея и себе си. Между нея и обединението с останалите македонци. Именно между двете световни войни израстват новите генерации, до голяма степен освободени от пропагандите, които изнасят на плещите си борбата за създаване на македонска държава. Те създават македонска литература, развиват македонския език. Техните стремежи стават забелязани от големите сили и най-после се появява една, желаеща да използва техните стремежи за свои цели – СССР. Не Коминтернът „измисля“ македонската нация – той просто решава, че може да я използва за свои цели.
Дори България не успява да стопира тези процеси на своя територия – тук излизат македонски вестници, стихосбирки. През 1941 г., когато тя окупира Вардарска Македония, в нейна територия, в Пиринска Македония, се заражда партизанско движение, и то вдъхновено от македонски национални идеи. Нито осъждането на затвор на десетки македонски национални дейци през 1935/1936, нито осъждането на смърт на хора като Вапцаров и Антон Попов през 1942 г. не спира тези процеси. Защото те са обхванали твърде много македонци. Месеци след „освобождението“ на Вардарска Македония от българските войски и тук започва партизанско движение. Дори и части от протогеровистите и михайловистите в България са били готови да се включат в партизанската армия на Михайло Апостолски, знаейки много добре, че тя се бори за македонска държава на македонската нация. През 1943/44 г. един от лидерите на протогеровистите – Петър Шанданов, търси връзка с македонските партизани и желае да се включи в техните редове. По-късно е избран за делегат на второто заседание на АСНОМ, избран е за член на Президиума на Народното събрание на Македония. През септември 1944 г. членове на михайловистката младежка организация от Петричко-Санданския край правят заседание в Петрич, на което обмислят дали да подкрепят войската на Михайло Апостолски. Те също добре знаят за какво се бори тя. По това време, независимо от недоволството на София, македонските комунисти в Пиринска Македония тръгват да създават македонска освободителна бригада „Яне Сандански”.

(Продължава в следващия брой)