70 ГОДИНИ ОТ ПРИЕТАТА ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ООН

УНИКАЛЕН И ХУМАНЕН ДОКУМЕНТ, КОЙТО ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Тази година на 10 декември се навършват 70 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от държавите, членки на Организацията на обединените нации. Този изключително уникален документ бе приет, за да се осигури всеобщо и ефективно признание и зачитане правата и свободите на човека, посочени в нея.

След приетата резолюция на Общото събрание на ООН за Всеобщата декларация за правата на човека на 10 декември 1948 година оттогава до ден-днешен се отбелязва като Международен ден за правата на човека.
Ето какво казва генералният секретар на ООН Хавиер Персе Де Куейляр за нея: „Като нравствен документ от първостепенно значение бе последвана и от три документа, които й придаваха юридическа сила: Международен пакт за икономическите, социалните и културните права, Международен пакт за гражданските и политическите права и Факултативния протокол към него. С влизането им в сила през 1976 г. Международната харта за правата на човека стана реалност. Тези документи задължават държавите, които са ги ратифицирали, да признават и зачитат най-пълния известен досега обхват от правата на човека”.
Под егидата на Организацията на обединените нации са приети и много други договори и споразумения. Тя винаги е търсила нови начини и средства за разкриване и отстраняване на нарушенията на правата на човека, като същевременно активно и последователно е съдействала в цял свят за запазването на човешкото достойнство.
Така и членките на Съвета на Европа (Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г.) и други страни съставиха в Страсбург на 1 февруари 1995 г. Рамковата конвенция за правата на малцинствата, която определя: „Считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между неговите членове с цел съхраняване и осъществяване на принципите и идеалите, които са тяхно общо наследство, и считайки, че досегашните превратности на европейската история са доказали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и мира на този континент, и че едно плуралистично и истински демократично общество следва не само да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на тази идентичност.”
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е ратифицирана в Република България от 38-oто народно събрание на 18.02.1999 г. и е в сила за Република България от 1.09.1999 година.
От горепосоченото се вижда, че Всеобщата декларация за правата на човека и трите документа към нея, а така също и Конвенцията за правата на националните малцинства, са безспорен аргумент за историческото, моралното, социалното и правното им значение на цялото човечество. Да, това е вярно, но за голямо съжаление и днес все още има много държави, които най-нагло и безочливо отнемат и погазват тези елементарни и естествени ценностни достижения.
Но жалкото е, че и Република България попада сред тях и ние, местните македонци, изживяваме тази неприятна участ, лишени от своите права и свободи. Не се разрешава в България регистрирането на македонска организация или партия. По този начин се парализира всякаква свободна и организаторска дейност на македонците, живеещи в страната. Във вестник „Народна воля” постоянно се публикуват информации за недалновидната дейност на българските държавни институции за отнемането на нашите права и свободи в страната. Всяка година изпращаме писма до съответните държавни институции, които отговарят по тези въпроси за срещи, включително и премиера на страната, но те гробно мълчат. Защо?!

Нехуманно е отношението на Република България и Гърция към македонското малцинство, което живее в техните страни. Тези страни не само че не признават и зачитат нашите естествени човешки права и свободи, залегнали в горепосочените документи, но и тотално отричат македонската нация и народ. Страни, членки на НАТО и ЕС, но все още с ретроградни нрави и в ХХI век. Докога?!