Факти и документи от миналото

БОЙНИЯТ ПРИНОС НА МАКЕДОНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БАЛКАНИТЕ

Генерал Кецкаров Вл.
(Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ)


Плутарх пише, че на някои пиршества, македонците се карали на своят неразбран варварски език. Важният факт, който трябва да подчертаем, е, че при дадени политически обстоятелства, географското положение на Македония е позволило да се зароди на македонска почва чувството за общност и со други балкански народи и са могли да станат културтрегери на една висока цивилизация и още широка държавна консепция. Това е достатачно за да се разбере, че географското положение е допуснало политическото развитие на Македония, не само без вреда, но и со огромна полза за съседите.
Вторият факт е борбата на балканските народи срещу римското завоевателство. Единствените представители на тази борба са македонците, защото гърците се явиха като мост на римското проникване, чрез борбата им срещу божем „еднородните” им македонци. Македония единствено е схващала опасността от римският империализъм. Стремлението й да се спъне възходът на римския завоевател, намира най-широк израз во съюзът й со Сирия и Картаген, а също така и во опитите й да предпази, даже на сила, гръцките „републики” и Египет от римско завоевание. За това тя води две войни (206 и 197 г. пр. Хр.) со Рим и последна сви знамето на съпротивата срещу римското проникване. Несполуката на Македония може да се обясни со общата политическа обстановка около Средиземно море, но тя не може да обезличи нито усилията
на Македонската държава да защити Балканите и източното Средиземно море за народите от тези басейн, нито да отрече широките й политически концепции.
Трети факт от решително значение за засядането на славяните но Македония и образуването на славянски държави на Балканите, е борбата на македонските славяни срещу Византия.
Като отърсим историята по преселването на славяните на Балканския полуостров, от всичко което носи характера на легенди, относно лица, събития, светци и пр., за реалния историк остава един безспорен факт, а именно, че во 6-и и 7-и векове, на Балканите си дават решителен бой два свята: славяно-демократичният и византийско-олигархичният. Во тая борба първият отстоява правото на самобитна държавна уредба съответна на племенните особености, а вторият — завоевателното начало за властвуването на една бюрократично-поземлена олигархия, върху основите на ориентализираното римско държавно право. Во економическо отношение, тази епоха на Балканите може да се определи като сблъскване на робовладелческия строй со патриархално-колективното земевладелчество.
Во това голямо социално явление, дружините на Испериха около Плиска и тия на Кубера во Керамисия (Пелагония, Битолско), се явяват само като военно политическа багра на основното явление — славянско затвърдяване на Балканите и обособяването им като национални държави, макар и не напълно во днешното съдържание на това понятие.

(Продължава в следващия брой)