Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


. В по-малките държавици, в които на пръв план стояли въпросите на вътрешната политика, недостатъците на това управление не се чувствали много. Но когато с течение на времето някои от елинските държави нараснали и дори подчинили под своя власт по-голяма или по-малка част от Елада, естествено, задачите на държавната политика станали много по-сложни и масата не била вече компетентна да вникне в тях, да разбере значението им и да вземе правилно решение по въпроси от тая област. И ние виждаме, че тя изпаднала под влиянието на алчни и безсъвестни демагози, които използвали нейните слабости на свои лични цели. Неслучайно двама от най-върлите представители на демокрацията, Клеон и Демостен, се оплакват, че тя не била способна да управлява по-голяма държава и да води последователна външна политика. Но не само това. Колкото повече се засилвали охлократическите стремежи на масата, толкова повече по-образованите слоеве на гражданството страдали от участие в държавното управление или, доколкото участвали в него, управлявали все по-малко и по-малко влияние върху решенията на масата. Народът, който не доверявал на своите чиновници, вземал сам решение по всички по-важни въпроси, като нарушавал често и съществуващите закони. Затова царствуващият „демос” в старо време напълно сполучливо бил сравняван с тирана; също като тиранът, демосът задоволявал всичките си прищевки, преследвал най-добрите граждани, издавал решения, които имали същото значение, както разпорежданията на тирана. Демагозите се държали спрямо демоса както ласкателите спрямо тираните; те му се подмилквали и го подмамвали да върши пакости, преструвайки се, че отстояват интересите му, всъщност обаче те преследвали свои користни цели.

В тоя абсолютизъм на демокрацията трябва да се дири една от причините, задето е пропаднала гръцката държава. Произволът и безправието, насаждани от абсолютната демокрация, класовите борби между богати и бедни все повече и повече подривали нейните основи. И обстоятелството, че атинците не се решили да дадат гражданско право на своите съюзници, а ги обърнали в поданици, проявило своето пагубно влияние. В сравнение с масата от роби, метеки и подчинени съюзници числото на равноправните граждани било недостатъчно, за да се закрепи върху него държавната сграда. Неспособността на елинската нация да създаде единна държава се дължи главно на обстоятелството, че тя не могла да излезе из рамките на първоначалната си политическа уредба – държавата-град. Когато в V-IV в. пр. Хр. Елада станала център на световни отношения, тая форма на политически живот била вече отживяла времето си; новите политически и стопански условия налагали обединението на националните сили. За изпълнението на тая задача била необходима една нова сила, която да се надига над отделните градове и съсловия и да бъде способна да ги подчини на обща воля и да наложи на всички еднакви задължения. Такава сила би могла да бъде само една териториална монархия, каквато била Македония.

(Продължава в следващия брой)