Държавата, притисната в ъгъла, продължава да шикалкави

НОВ ЕТАП В БОРБАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Любомир Марков


От 2014 г. България е под наблюдение на Комитета на министрите заради нерегистриране на македонските организации. Макар че вече има 12 присъди на Европейския съд за правата на човека срещу България за това, че нарушава правата на македонците за създаване на организации и провеждане на мирни събирания, те на практика не се изпълняват – нито една македонска организация или партия не е регистрирана. От 2001 г. досега РБългария се опитва да имитира добра воля и намерение и да подведе Комитета на министрите, че присъдите са изпълнени или в процес на изпълнение, и да затвори случаите в Страсбург, без наистина да изпълни присъдите. Известно време тази тактика даваше резултат и така тя успя през 2009 г. да затвори случая с отнетата регистрация на ОМО „Илинден“-ПИРИН. Постепенно обаче Страсбург осъзна, че обещанията, общите думи и имитацията на действия от българска страна са без практическо значение, доказателство за което е фактът, че ОМО „Илинден“-ПИРИН все още не е получила назад отнетата си регистрация. Именно затова бе въведено засилено наблюдение върху изпълнението на присъдите на съда в Страсбург от Комитета на министрите, като конкретният повод за това наблюдение е решението на Европейския съд срещу България заради отказите й да регистрира организацията ОМО „Илинден“ през 1998-1999 и 2002 г.
В опита си отново да заблудят тази европейска институция, българските власти разиграха забележителен театър, като измислиха, че причината за нерегистрациите уж била, че съдилищата били „свикнали“ да отказват регистрация на македонски организации и че те сега, като променят закона и прехвърлят регистрациите от съдилищата към Регистъра по вписванията, всичко ще се оправи. В отчаянието си да убедят Комитета те стигнаха дотам, че дори заместник-министърът на правосъдието се съгласи да приеме делегация на ОМО „Илинден“-ПИРИН, за да я увери, че след като се промени законът, вече няма да има проблеми с регистрацията на македонските организации. Смисълът на този единствен по рода си случай в новата история, когато официален представител на българските най-високи власти се съгласи на среща с представители на македонското малцинство, се изясни постепенно – целта е била да се заблуди партията да изпрати писмо до Комитета, че всичко е наред, и това да помогне в усилията на българските дипломати да затворят наблюдението в Страсбург. Казано просто – да бъдат затворени случаите на ОМО „Илинден“, без същата организация да получи регистрация. Даже се изхитриха да приемат закона на 8 септември 2016, но същият да влезе в сила от 1 януари 2018. Това им даваше време да претендират, че вече са направили необходимото, така че няма нужда от наблюдение и няма нужда да се чака регистрация – нека случаите да се затворят.
Междувременно на 20 октомври 2016 българските власти представят в Страсбург преработен акционен план по въпроса пред Комитета и серия допълнения към същия през март 2017 и април-май 2018 г. През март 2017 г. те организират семинар за 19 съдии и 20 чиновници от Агенцията по вписванията заедно с представители на Европейския съд. През юни 2017 г. българските власти публикуват тренинг документ за прилагане на член 11 от Конвенцията за правата на човека, а през октомври организираха среща по въпроса за новия механизъм за регистрация заедно с представители на Агенцията, съдии и представители от Страсбург. Но това е вече гледан филм. Нима Страсбург вече не направи през 2007 тренировка на българските съдии как да прилагат Конвенцията за правата на човека във връзка с отказите на българските съдилища да регистрират ОМО „Илинден“-ПИРИН? И каква полза имаше от това – никаква.
Всичко извършено от властите, както се очакваше и както се оказа – с цел да убедят Страсбург да приеме, че са направили достатъчно. И наистина – те са готови да направят всичко освен онова, което трябва – да регистрират македонските организации.
Сметките на българските власти обаче излязоха криви. ПИРИН изпратиха съвсем други писма, в които настояваха да не се затварят случаите на ОМО „Илинден“, докато същата не получи регистрация, и че промените в закона не означават и не гарантират нищо. В подобен дух са били реакциите и на Българския хелзинкски комитет и други организации. Твърде дълго се опитваха българските власти да лъжат всички и вече просто никой за нищо не им вярва. И Комитетът не повярва на тях, а на ПИРИН и останалите, и отказа да затвори случаите на ОМО „Илинден“.
И с пълно право не им повярваха, както ще видим.
Защото, ето едва девет месеца откакто този закон е в сила, вече има най-малко пет отказа за регистрация на македонски организации – ОМО „Илинден“ и Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор.
Първо на 19 март Дружеството на репресираните македонците, жертви на комунистическия терор, внасят молба за регистрация. Служителката в Агенцията проверява внимателно документите и констатира, че нищо не е пропуснато. Случва се нещо странно – при сканирането на устава някои страници са заличени, други са копирани само отчасти или объркани. На 23 март получават отказ, защото документите не били съобразени със закона, и по-конкретно, че целите, посочени във формуляра за регистрация, не съвпадат с тези от устава и не са посочени лицата, които представляват организацията, както и поради липса на някои документи. Тъй като забележките имали известно основание и документите не били изработени от адвокат, дружеството решава да не обжалва, а да внесе нови.
На 15 май 2018 г. и ОМО „Илинден“ поднася документи за регистрация, като на 25 май получава отказ от Агенцията по вписванията на основание, че документите не били правилно попълнени и комплектни. Не били ясно посочени ясно целите на организацията и начините на постигането им. Агенцията при това се била консултирала със съдебната практика по въпроса и констатирала, че целите на същата, касаещи „непризнати национални малцинства“, не трябвало да имат място и да им се дава доверие.
Българските власти се възползват от недобре подготвените първи два опита за регистрация и веднага рапортуват за това в Страсбург с надеждата да им повярват, че вината си е на македонските организации. Само че в Страсбург не пасат трева и надушват измамата още през юни 2018. Особено забележките на съда относно идеите на ОМО „Илинден“ повдигат сериозни въпроси пред Комитета за капацитета на новия регистрационен механизъм да даде възможности за регистрация на македонските организации и за правилното прилагане на член 11 от Конвенцията относно правото на сдружаване.
Също така притеснения в Страсбург създава фактът, че както много добре са условили това, забележките на Агенцията не дават възможност да се определят точно кои са грешките и пропуските, заради които не се регистрират организациите, а напротив, това се прави с общи думи, което прави много трудно за тези организации да поправят документите си и да опитат отново, без да сгрешат. Този подход, който, както ще видим, изобщо не е случаен, въобще не е в съгласие с Конвенцията за правата на човека.
Комитетът направо ще заяви на българските представители, че тъй като става дума за много стар случай и за четвърти отказ от 2006 г. досега, то те трябва да вземат всички възможни необходими мерки обжалването или следващият опит за регистрация на ОМО „Илинден“ да бъде проведен при пълно уважение на член 11 от Конвенцията.

(Продължава в следващия брой)