Отрицание на отрицателите

ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ

Самуил Ратевски


Всички символични „български“ успехи в Македония обаче изчезват с Руско-турската война през 1878 г. и населението в Македония според признанието на съвременника – българския националист Атанас Шопов, е било готово да даде всякакво доказателство, че не е българско. Същият е много ясен, че трябва чрез българските училища да бъде родено ново поколение в Македония, което да мисли, че е българско. Огромни усилия и средства хвърля българската държава за това, но резултатите, макар и значителни и сравними, и дори по-големи от онези на конкурентните гърци и сърби, имат траен ефект сред неголяма част от населението.

За да бъде още по-лошо за българския национализъм, дейността на македонските революционери довежда до раждане на идея за отделна македонска държава и развива съзнание сред населението, че те са отделна македонска нация. Още от 1897 г. американските емигрантски служби започват да отбелязват пристигане на все повече емигранти, твърдящи, че са македонци и идващи от Македония. В началото на 20 в. лорд Брейлсфорд забелязва, че понятието Македония присъства вече в припева на всяка македонска революционна песен. Това показва, че родената поне поколение или две преди това македонска национална идея е минала първото интелектуално ниво и е започнала да се разпространява сред обикновените хора. Дълбоки корени пуска схващането за Македония като татковина, за неделимостта на Македония, за македонците като нейни синове, за съществуването на общ македонски интерес, различен и дори противен от онзи на България, Сърбия и Гърция, както и за автономията на Македония като най-правилно и единствено решение, което отговаря на македонските интереси.

Балканските и Първата световна война имат за българската политика в Македония ефект, подобен на Руско-турската война. Хората, обвързани с българската пропаганда и активно подкрепящи я, са прогонени на 90% от Македония от сърби и гърци. Още по-важно, населението се убеждава, че македонската национална идея е била правилна – то вижда ужасите от подялбата на Македония и в резултат сериозно нараства процентът на хората, виждащи в нейното обединение като независима държава свой истински интерес. Още след Първата световна война стават чести фразите, забелязвани от чужденци – „ние не сме българи, сърби или гърци, а македонци“. Македонската държава и изграждането на македонската нация е продукт именно на тези стремежи и разбирания, а не някаква изкуствено и насилствено насаждана „антибългарска“ идея.

(Продължава в следващия брой)