Без коментар

СПОДЕЛЕНИ ИСТИНИ ОТ БЪЛГАРСКИ УПРАВНИЦИ


* Българският княз (по-късно цар) Фердинанд (когото не е необходимо специално да го представяме на читателите) на 6 април 1896 г. (почти по същото време, когато в Солун заседава Солунският конгрес на ТМОРО) по време на своя престой в Цариград се среща със сръбския дипломатически представител Владан Гьоргевич. По време на разговора българският владетел от германски произход заявил следното:
“В Македония главната маса от населението нито са българи, нито са сърби, а славяни и християни, които говорят език еднакво далечен или, ако обичате, еднакво близък на сръбския и на българския език, но език, който е отделен диалект, ако не и отделен език. Вместо да се караме за това дали той е диалект на сръбския или на бългаския език, ние трябва заедно да работим, и то тук, при нашия общ татко султана, за да даде на своите верни поданици в Македония такива реформи, които ще им осигурят човешки живот и културно развитие… Ако това се реши, културата на македонците ще реши въпроса, който никоя сила не може да реши, пък дори ако българите и сърбите поставят поради това на карта своето държавно съществуване.”

* Проф. Иван Шишманов (1862 – 1928 г.) е роден в Свищов, учи в Педагогическото училище във Виена (1876-1882), следва философия и литература в Йена (1884), в Женева (1885-1886) и завършва докторат в Лайпциг (1888). След завръщането си в България той става един от основателите на Софийския университет и професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Последователно той е подначалник, началник на отделение и главен инспектор в Министерството на народното просвещение, а през периода 1903 – 1907 г. и министър в правителствата на Рачо Петров и на Димитър Петков. Името му като министър се свързва с основаването и развитието на редица културни институти (Народния театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографския музей, читалища, библиотеки и изложби).
През есента на 1903 г. френският публицист и журналист Гастон Рутие се срещнал с министър Шишманов и през 1904 г. публикувал разговора в книгата си “La question masedoin – on doit au peuple verite”. В този разговор българският министър заявил следното:
“След десет години, ако Македония стане автономна, там няма да съществуват нито българи, нито сърби, нито гърци, ще съществуват само македонци. Те ще имат много общи политически интереси, особено икономически, които ще трябва да ги създадат с неуморната си работа, ако искат да бъдат независими от държавите, които са по-напреднали от тях и чието производство би унищожило тяхното.
Като земеделци, няма да им бъде изобщо в интерес да се обединят със земеделски страни, каквито са Сърбия и България; като индустриалци ще искат да защитават своята индустрия, която ще е срещу нашата; най-сетне те ще искат да запазят за себе си местата на функционери в тяхната администрация и на офицери в тяхната армия. Значи, Македония ще бъде независима и македонците ще останат македонци. Ако Европа мисли противното – тя греши; ако българите разчитат на българизация на Македония, това са илюзии.”

Взето от: проф. д-р Ванчо Ѓорѓиев, Неофицијални ставови од официјални бугарски личности и институции за македонскиот идентитет од крајот на XIX и почетокот на XX век, Годишен зборник на филозофскиот факултет, Скопје 2009.