Свидетелства за един достоен македонец – Атанас Радоев Мутлешов

“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


СПОМЕНИ

Баща ми и негови близки преди 9 септември 1944 г. беха попаднали под влияние на комуниста Веселин Бабалеев, който преди Девети е бил партизанин в Алиботушката чета. Баща ми им е носил храна, бил е ятак. Братовчед му е бил партизанин. Това го знам от една съседка – баба Янка. Разказвала ми е, че сутрин, като изкарат мулето от обора и видат, че е изпотено, се сещат, че баща ми е ходил пак до Али ботуш, взимал е техното муле, за да носи повече товар. Бабалеев по-късно загина на фронта, където е бил доброволец и помощник-командир на дружина. Останал да прикрива отстъплението на неговата дружина при Драва, когато атакували германците, той видел, че за него изход нема, и се самоубил. Та на тая основа по-късно фамилията Бабалееви господстваха в Сандански. Баща ми под негово влияние участва в събитията на 9 септември, в отряд „Яне Сандански“, и участва в установяването на т.нар. „народна власт“ по селата в Катунския край. Оттука прозвището му Радо партизанчето.

Татко става доброволец в Македонската бригада „Яне Сандански“ след Девети септември. Имам и документ за това. Той става кандидат-член на партията, а след две години, през 1946 г. – и член. Но по-късно не му признават заслугите. Единствената полза от това за мене беше, че по-късно, когато ме мъкнеха по ДС и милициите, ми се размина побоят, защото мнозина го познаваха.

Аз слушах разказите на бабите и дедовците си и те ме запалиха за Македония. От тех научих, че съм македонец. Особено ми повлия в тази насока по-късно един от Кючуковите, който най ми показа пътя. Даде ми книгата на Димитър Талев „Илинденци“ (съкратено издание на романа „Илинден”, предназначено за деца и юноши).

През 1963 г. бех ученик в петричката гимназия – тогава се почваше в гимназията от осми клас. Създадохме македонска група от 5-6 човека; двама бехме 8-и клас, а другите беха по-големи. Спомням си Славото, Живко, Атанас, Стоян от Петрич, а другите не си ги спомням. Славото беше от Ново Ходжово и оттогава досега не съм чул нищо повече за него. Останалите беха хърсовалии. Славото ни беше организатор – беше най-голем. Събрахме се първия път в квартирата на Атанас, тя беше близо до казармата, и решихме да направим групата. Тогава това беше популярно да се създават младежки македонски групи, знаехме, че преди нас са разкривани такива групи. И малко романтично бехме настроени – една клетва бехме написали под влияние на четническите и се заклехме всичките. Имам я записана и досега в една тетрадка. Групата ни немаше име или устав. Дейността ни беше агитация сред хора, за които мислехме, че симпатизират. Точно тогава аз взех „Илинденската епопея“ на Ангел Динев – изданието от 1945 г. Първите й страници липсваха от много четене – нея давахме на всеки един, който чувствахме, че е наш симпатизант.

В групата възникваха и спорове за бъдещето на обединена Македония. Стоян развиваше тезата за Македония в рамките на Югославската федерация, а останалите (в това число и аз) бяха за отделна и независима Македония, без Югославия, без България…

(Продължава в следващия брой)