Интервю с проф. Кръстьо Манчев

РЯДКА ОБЕКТИВНОСТ ОТ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИК

Това интервю с професор Кръстьо Манчев със заглавие „Рядка обективност от български историк” е публикувано във вестник „Народна воля” 2010 година, месец януари. Повторната му публикация е актуална и днес, след подписания договор за добросъседство между Република Македония и Република България.


Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии – колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив – колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.

– Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
– Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това – някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.

– Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
– За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби, такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизмът. И Стоян Новакович е казал още тогава – те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук, в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.

– Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най-малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
– Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък – една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
– Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна. – Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.

– Моделът на ЕС – това ли е бъдещето, както казахте, “пъстрото общество”?
– То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път. Аз да ви питам сега: има ли в България турчин генерал?
– Не.
– Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?
– Може би нямат способни… не знам…
– Айде бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.

– Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?
– Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация – мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще – защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя – пак по тая причина. Югославия – също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така – тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя Царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. – б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз съм такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.
Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия – половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска Планиница и сега, а другата се нарича Сръбска Планиница. Има анекдот, дали е вярно това, не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият – в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: майка ти българска, а другият: майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.
И сега има много хора дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляди българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.

– Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?
– Не.

– Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори – президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
– Вижте – национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?