Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Както се вижда, Филип не се отличавал с пестеливост; ръката му била доста щедра. Макар че имал значителни доходи от рудниците, от трибутите на покорните народи, от плячка и пр., той все пак изцяло ги изразходвал – било за постигане на целите си, било за подаръци на приятелите си. Теопомп изрично казва, че не само Филип, но и неговите другари, които му подарявали, били лоши стопани и не могли да живеят разумно и пестеливо. Не ще съмнение, че Теопомп и в тоя случай преувеличава, за да хвърли сянка върху характера на Филип, като често е постъпвал в своето съчинение. Вярно е, че при смъртта на Филип държавното съкровище било доста изчерпано; обаче, ако Филип е искал да постигне високите си цели, именно да направи от Македония велика сила и да я повдигне в културно отношение, той не е могъл да пести материалните средства; неговият характер бил недостъпен за подобна дребнавост.
Казахме вече, че Филип в сражение показал неустрашимо юначество. В това отношение той бил съвършен син на своя народ. Но трябва да прибавим, че бележитият цар споделял и другите добри и лоши качества на народа си. Филип бил любител на жените и виното: в неговите весели и буйни угощения могъл да участва всеки, който умеел да весели сътрапезниците с духовитости, шеги, глуми и песни. Великият пълководец обичал най-много тия свои другари, които направо от угощението влизали в сражение, както и сам неведнъж постъпвал. Но той ненавиждал мекушавост и страхливост и строго наказвал провинените в тия слабости. С право казва Керст: „В своя личен живот предаден често на чувствени страсти, Филип никога не им принасял в жертва държавническото себеобладание; покрай тия лични интереси и страсти той никога не загубвал мярката за това, което изисквал от него интересът на владичеството му и на царството му. Така той могъл в сгодния за величието на Македония момент чрез царските си качества да изпълни царския сан с ново съдържание и като истинско „царствен мъж” да го постави в центъра на историческото движение.
Завършвайки втория дял от старата македонска история, остава да добавим няколко заключителни бележки. Ние видяхме вече, че в борбата между гръцката демокрация и македонската монархия победата остана на страната на последния. От горното наше изложение са ясни и причините, които докарали катастрофата на гръцката държава; между тези причини важно място заемат и недъзите на демокрацията, за които ще трябва да кажем още няколко думи.
Не е право наистина всичко добро или лошо в живота на един народ да се приписва изключително на формата на държавната му уредба; в това отношение играят роля и други фактори; дарбите и качествата на ръководните класи, нравственият характер на народа и редица други външни и вътрешни причини. При преценката на древната демокрация не бива да се забравя, че тя в някои отношения коренно се отличава от модерната. Преди всичко в старите демокрации в Елада покрай пълноправните граждани ние намираме голям брой роби и метеки, върху които почива голяма част от стопанската дейност в държавата. Робството е било тъй тясно свързано с политическия и социален живот на Елада, че дори и един философ като Аристотел оправдава съществуването на тоя институт; в робите той вижда един вид въодушевени оръдия, част от покъщнината. На второ място трябва да припомним, че старата демокрация представя непосредствено управление на народа; сам той, а не чрез представители, в многолюдни събрания решавал всички по-важни държавни дела, без да е имал за това нужното разбиране и подготовка.

(Продължава в следващия брой)