ГОСПОДА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ, СЛЕД КАТО РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАНА ЧЛЕНКА НА НАТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ВИЕ ВИСОКО И ГОРДО РАЗВЯХТЕ ОСТАРЯЛОТО СИ ЗНАМЕ ЗА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА. НАЛИ ЗАТОВА НАСТОЯВАТЕ ДА ИМАТЕ И ОБЩА ИСТОРИЯ С РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ?

ИМА СИ ХАС ДА НЕ ВЯРВАТЕ, ЧЕ СТЕ ВЕЛИКИ! КАЗВАТЕ, ЧЕ ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ Е БЪЛГАРСКО, ЗЕМЯТА, ХОРАТА СЪЩО, ТОГАВА С КОЙ ПОДПИСАХТЕ ДОГОВОР?!

ЯН ПИРИНСКИ


Днес, първи октомври 2018 година, вестник „Народна воля” навършва 38 години от своето създаване. През всичките тези години във вестника са поместени много статии по въпроса за приятелство и добросъседство. В тях се вижда, че ние призоваваме съседите на Македония за истински добросъседски отношения на базата на реципрочност и взаимно зачитане на националната идентичност на всяка една от страните.

Този призив от страна на Гърция и България не се прие. Защо? Защото тези съседни страни желаеха да се подпише договор с Република Македония, но в него да няма равнопоставеност, т.е. взаимно признаване на всяка една от страните на националната им идентичност.
Но както вече е известно, договори за добросъседство се подписаха между Македония и България, а така също и между Македония и Гърция. Договори, и то такива, каквито удовлетвориха националшовинистичните мераци и на двете съседни страни – на Гърция и на България.
Политическата криза в Република Македония, която доведе до промяна на властта в страната, бе първият ход от плана на силите отвън. Именно те подготвиха, подкрепиха и продължават явно и демонстративно да подкрепят осъществяването на своята цел, а именно: да се гласува референдумът, за да се промени конституционното име на Република Македония.
Сега правителството на Република Македония се радва и гордее от активното всекидневно посещение на високи държавни функционери от САЩ и от Европейския съюз. Тези високи държавни личности всъщност пристигат в Република Македония със специална мисия и цел: със своите изявления да призовават и настояват гражданите на страната да гласуват за референдума. Това масовото присъствие на тези господа в страната създава специфична политическа ситуация, която предизвиква тревожни въпроси сред гражданите на Република Македония. Защото тези високи политически субекти поставят категоричен ултиматум на гражданите – сменете си името на държавата, за да стане страната ви членка на НАТО и Европейския съюз.
Гражданите на Република Македония много добре си спомнят за проведения референдум на 8 септември 1991 година, когато те спонтанно излязоха и гласуваха за самостоятелна и независима Република Македония. По официални данни от общия брой гласували на референдума положително са гласували 95,26 процента. Но както е известно, тогава е нямало никакви външни официални високи държавни „доброжелатели” от САЩ и Европейския съюз или някои други, които да поставят ултиматум кой да гласува с „да” или „не”.
Но нека да се спрем на основното, което е фиксирано още в заглавието на статията. А това е вътре във фрапантния скандал, възникнал, когато премиерът на Република Македония Зоран Заев изрече, че Илинденското въстание е македонско, а Бойко Борисов отговори разярен и по шаблонния, характерен за него маниер, чрез който разкри великобългарското си желание да твърди и доказва на българската и световната общественост, че Илинденското въстание е българско.
Такова безочие и нахалство на българските държавници и политици през тези няколко десетилетия и най-вече след изграждането на новата македонска държава с формирането на Федеративна република Югославия да се твърди, че това население и територия са български, всъщност означава до каква степен тези нисши и диви индивиди са жестоко парализирани от най-жестокия враг на народите – националшовинизма.
В контекста на тази неразумна политика, която се води открито и постоянно от страна на българската държавна вихрушка, като се започне от президента на държавата, премиери, министри, историци и всички великобългарски деятели в тази кампания, ясно изпъква демагогската и арогантна пропаганда на България против Република Македония. Примери има много.
Първо, кой насажда омразата между двата народа – Македония или България? Досега българските граждани да са чули или прочели, че Република Македония не признава българския език и българския народ и държава? Да претендира за територии, които днес принадлежат на България? Няма такова нещо. А какво може да се каже по този въпрос за България? Какво? Точно обратното. Че населението в Република Македония е българско, а езикът им е диалект на българския. И какво се получава – че омразата я създават и насаждат българските държавници и политици. Казвам българските държавници и политици, защото те нареждат и налагат на практика държавната национална доктрина и политика на страната. По-горе посочих, че България провежда демагогска и арогантна пропаганда към Република Македония, но това, което сега посочвам – какво всъщност пропагандира България против Македония, е чисто открита обявена пропагандна война към Македония. Ние, македонците, които живеем в Пиринския дял на Македония, и тези, живеещи по села и градове из цяла България, мислихме, че след като Република България стане членка на НАТО и Европейския съюз, ще бъдем отново регистрирани и заедно да работим за просперитета на всички граждани в страната. Но както сами виждате, българската политика не се промени. Българските държавници и политици останаха подвластни на великобългарските мераци, на санстефанските сънища за Велика България. Горките държавници и политици не можаха да приемат европейския начин и манталитет на мислене. Срамна и позорна политика, на която трябва да се сложи край в името за доброто на българския и македонския народ.
Много пъти съм писал и повтарял, че народите не са виновни за конфликтите и войните между съседите, а държавниците и политиците. Ние, македонците, тук, в България, желаем добросъседство, приятелство и съжителство, взаимно почитане и признаване идентичността на всяка една от страните. Ние не сме против българския народ. Още повече че между македонски и български семейства има общи бракове, а рожбите им са наша обща радост и бъднина. Този факт трябва да се приеме и оцени и на базата на тази обективност да се изгражда обща загриженост, която може да послужи за осъществяване на една прекрасна кохезия, която ще твори само спокойствие и мир за всички.

Крайно време е българските държавници и политици веднъж и завинаги да разберат, че може да се разчита на истинско добросъседство, приятелство и съжителство само тогава, когато в договорите си за добросъседство на първо място трябва да е основното условие. А това е: Има македонска държава и народ, и има българска държава и народ. Има българско малцинство в Република Македония, има македонско малцинство в Република България. Това е изходът, друга алтернатива няма!