Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН, гр. Шумен

ИЛИНДЕНСКИ ПИКНИК ПО СЛУЧАЙ 115 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

Димитър Иванов


Поради ред причини традиционният илинденски пикник по покана на шуменската секция към ОМО „Илинден“-ПИРИН тази година бе проведен със закъснение на 12.08.2018 г. на Шуменското плато. Отпускарският период и топлото време не попречиха да бъде отбелязано това най-важно събитие от историята на нашия многострадален народ.
„Никое друго събитие от дълговековната история на Македония не е проникнало така дълбоко в паметта и душата на македонския народ. Илинден 1903 г. и до днес остава най-великият израз на македонския революционен дух – подчерта в своето емоционално слово ораторът и продължи: – Илинденското въстание бе епичен връх на македонската революция, но въпреки високия боен дух и чудеса от храброст то предварително бе обречено на неуспех – затова защото в него имаше чужда боя, затова защото в него имаше чужда намеса. Както пише Вапцаров в своята „Илинденска“:

Вината не беше наша,
вината беше чужда
и другиму тежи
стотонна отговорност.

Започнаха с мръсните ръце
да пипат в душите на народа
гневът бе толкоз много накипял,
че не видяха вълчата порода,
муцуните под овчите им кожи.

Виновни за пролетите реки от кръв, опожарени села и градове, обезчестените майки и сестри и десетки хиляди прокудени от своите бащини огнища са всички ония, които се наричаха върховисти – верните слуги на Фердинанд, разбира се, начело с него.
Неслучайно Гоце Делчев предупреждаваше за опасността от върховизма в разните негови форми. „Ще внушавате на населението да разчита само на собствените си сили. И най-големият страхливец да не се надява на чужда помощ – нито от България, нито от коя да е друга страна. Веднъж взети пари от българското царство, това значи ангажимент, това значи обвързване. То няма да се задоволи с платоническа любов, а ще иска реални облаги. Повтарям, ударът ще бъде страшен…“.
Върховният комитет от София, не успявайки да превземат ВМОРО, като й обявиха истинска война, вкараха свои хора в самата нея начело с Гавранов, Матов, Лозанов, а по-късно Борис Сарафов и др. Именно чрез тях в отсъствието на такива визионери, такива великани, такива гиганти на революционното дело като Гоце Делчев, Горче Петров, Яне Сандански, Димо Хаджидимов, Пере Тошев и др. бе взето пагубното солунско решение за въоръжено въстание. Научавайки за това, всички вътрешни дейци, които се намирали в София, заминават за своите райони. С малка чета заминава за Солун Гоце Делчев, за да се срещне с Даме Груев, който е гласувал за въстанието, понеже наскоро е излязъл от затвора и не е познавал обстановката. Но срещата останала безполезна. Изглежда върховистите добре са поработили върху него. От Солун на път за Али ботуш, където го е качал Сандански с другарите си, предаден в с. Баница, при завързалата се престрелка с аскера падат убити Гоце Делчев, войводата Димитър Гущанов и неколцина четници.
Драги приятели, Гоце Делчев е най-скъпата жертва, която даде македонският народ в своята упорита борба за свободна и независима Македония.
Въпреки неуспеха Илинденското въстание доведе до цели и резултати, които трудно се предвиждаха. То ни даде проблясналата в мрака на вековете Крушевска република и голяма надежда за нов Илинден. Затова нека да отдадем почит към всички илинденци, които проляха кръвта си и положиха костите си в темелите на македонската република, за по-добро бъдеще на македонските поколения.
Бог да ги прости!“.
Този път Гюрга (родена в с. Плоски) бе довела своето семейство чак от Добрич. Присъства и брат й Владо, макар и болен.
Най-добри като певици се проявиха Пенка Мицова и Кирка Спасевска.
Веселието продължи до късно следобед.