Свидетелства за един достоен македонец – Атанас Радоев Мутлешов

“АЗ СЛУШАХ РАЗКАЗИТЕ НА БАБИТЕ И ДЕДОВЦИТЕ СИ И ТЕ МЕ ЗАПАЛИХА ЗА МАКЕДОНИЯ”

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Роден през 1948 г. в с. Хърсово, Санданско, в род на потомствени революционери, Атанас Мутлешов завършва рядкото за времето си висше образование, специалност „История”, и участва в няколко младежки македонски групи по време на комунизма. След 1989 г. се включва в македонското движение, става общински председател на ОМО „Илинден“-ПИРИН за Сандански.

„Аз слушах разказите на бабите и дедовците си и те ме запалиха за Македония. От тех научих, че съм македонец.“
„Тогава това беше популярно да се създават младежки македонски групи, знаехме, че преди нас са разкривани такива групи. И малко романтично бехме настроени – една клетва бехме написали под влияние на четническите и се заклехме всичките.“
„В групата възникваха и спорове за бъдещето на обединена Македония. Стоян развиваше тезата за Македония в рамките на Югославската федерация, а останалите (в това число и аз) бяха за отделна и независима Македония, без Югославия, без България…“
„Помня, през 1965 г. на преброяването исках да ме пишат македонец, но кмета, който ни беше роднина, каза: „Нема да те пишем, защото ке си имаш неприятности!“ И въпреки моите настоявания ме беха писали българин.“

СПОМЕНИ

Казвам се Атанас Радоев Мутлешов, роден съм в Хърсово през 1948 г. Майка ми Елена и баща ми Радой са местни. Дедовците ми са били членове на ВМРО. Казват се Иван и Илия. Баба ми от бащина страна е била също прек участник в криенето на четите на ВМРО през турско. Тя се казваше Елена.
Веднъж сардисват турците селото, а при тех има оръжие. За да го скрият, закачват пушките по синджирите на оджако, а тя е била бременна и скрива револверите около кръста. Турците идват, виждат, че е задимено, защото димът не може да излиза, понеже пушките са наредени по синджира на оджако, и не влизат, а нея, понеже е била бременна, не я закачат, а само й пожелават да бъде момче. Друг път имали комити при тех, а турците сардисват селото. Един комита са го преоблекли като жена, с шамията му прикрили мустаците и брадата и му дали дете да носи. Детето не го познава – плаче. Турците само му казали, че е гладно, да го нахрани. Питали после комитата: „Ами ако те беха разкрили, какво ке правеше?“ „Ами хвърлям детето и почвам да пукам“ – отговорил. Имаше и много други истории от нея, ама съжалявам, че не съм ги записал. Тя даже по-активна е била от дедо ми.
Даваше ми съвети и уроци по конспирация. Ние като деца си играехме военизирани игри и дървените шмайзери и пистолети бяха при мене, а тя ми казваше, че само аз требва да знам къде е скривалището, защото ако и друг научи, може да има предател сред тех и трябва веднага да сменя мястото. И когато след игра аз и някои от приятелите ми го прибирахме на някое място, след като си идеха, аз го премествах на друго место. И когато веднъж стана така, че се скарахме с некои от тях, те беха отишли да вземат и счупят оръжието, се оказа, че то не е там.
Откъм майчина линия дедо ми Илия Ризов е бил в селската милиция на ВМРО и е прек участник в тия събития. Участвал е и във войните и казваше, че след всека война си е носил пушка у дома, ама ги криеше и не успехме да ги намерим. Разказваше как са били мобилизирани от организацията да отиват да потушават Септемврийското въстание в Разлог 1923 г. Има от него останала снимка на първата година след убийството на Тодор Александров, на гроба му в Сугарево събрани хора над тех плакат: „Чрез Голгота към независима Македония“.

(Продължава в следващия брой)