Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2017 г.С


(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Народна воля“)

След първоначално отлагане на делото срещу Христов е даден ход. По настояване на своя адвокат Тилев в началото не посочва, че голяма част от клеветите и обидите към него са на етническа основа и че причината за враждебното отношение и тормоза е неговото етническо самоопределение. Мотивът на адвоката е, че „съдиите ще погледнат по-иначе на делото, ще попречи на това да го осъдим“. По-късно Тилев размисля и внася в съда допълнителни данни по този въпрос. Съда обаче отказва да приеме показанията за това, че тормозът е на етическа основа, въпреки че на едно от заседанията единият член на съда възкликва: „А, затова значи е конфликтът между вас, за македонския въпрос.“ Делото все още трае, като множество свидетели се отказват да свидетелстват в полза на Тилев въпреки първоначалното им съгласие. По стар метод, използван срещу търсещи правата си в съда македонци, Христов също завежда дело срещу Тилев за уронване на достойнството му. Делата продължават.
Липса на правна защита
Опитите на няколко македонски организации да сезират Комисията за защита от дискриминация за системната дискриминация срещу македонското малцинство в България и с искане последната да включи в годишните си доклади становище по въпроса за дискриминирането на хората с македонско самосъзнание в България остават без отговор. Подадени на 20 ноември 2015 г. като официален сигнал до Комисията (виж доклада за 2015), те минават три месеца перипетии в преписка с Комисията, която прави всичко възможно да избегне даването на отговор и да сведе въпросите до единични примери на индивидуална дискриминация (виж доклада ни за 2016 г.). Тези искания не са получили отговор до днес. Комисията мълчи по въпроса от март 2016 г. Това представлява мълчалив отказ да се вземе позиция по въпроса за дискриминирането на българските граждани с македонско самосъзнание, независимо че присъдите срещу България по този повод станаха вече 11. По този начин Комисията освен че отказва защита на подложени на дискриминация граждани (досега въпреки различни опити на отделни македонци да потърсят защита от нея, тя никога не е взела решение в тяхна полза и не ги е защитила), но и възпрепятства опитите на македонците да привлекат вниманието на Европейската комисия към този системен проблем в България.
Комисията отново не е отговорила на исканията на ОМО „Илинден“-ПИРИН за среща с председателя на комисията, внесени през октомври 2017, а е отказала среща и с делегация на Европейския свободен алианс през октомври 2017 г., която е искала да разговаря по проблемите на македонското малцинство в България.
Отказът на Комисията да вземе становище се нарежда в цялата редица откази на български институции като полиция, прокуратура, омбудсман, съд и т.н. да защитят македонците от дискриминация. Тези институции никога не се самосезират, нито приемат лесно да бъдат сезирани, а когато го направят, то е само за да решат, че никакви права не са били нарушени. Затова в България досега нито един македонец или македонска организация не са успели да се защитят от дискриминация чрез български институции. Така, независимо от серията присъди срещу РБългаря в ЕСПЧ и независимо от нарушенията, констатирани в множество доклади на международни правови организации и институции, нито една институция в РБългария през последните 27 години дори не е споменала, а още по-малко да предприеме нещо срещу дискриминирането на българските граждани с македонско етническо самосъзнание.
Властите отказват диалог
Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. Новото тази година е, че сега всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.
Не само опитите на македонските организации за диалог са игнорирани от българските институции. През октомври и ноември 2017 г. Европейският свободен алианс е направил няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.
Заключение и препоръки
При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса.
За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.
2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „националнималцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се тълкува срещу несъществуването на национални малцинства и техните права.
3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
4. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.
5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се самоопределя македонец, може свободно да го направи.
6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.
7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (неща, които в миналото са били правени).

(Продължава в следващия брой)