Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


И съвременният нему историк Теопомп, който нападал частния живот на Филип, не можел да не признае, че „Европа изобщо не била раждала дотогава такъв мъж като Филип, сина на Аминта.
Дълбок познавач на хората, на техните способности и слабости, Филип успял да си избира винаги със сигурност поглед пълководци и помощници. Достатъчно е да споменем отличните му генерали Пармений и Антипатър, които били и изкусни дипломати. Под негово ръководство в неговия дворец се подготвили и мнозина по-млади пълководци и политици, които по-късно служели на Александър Велики. Известно е, че след смъртта на последния измежду неговите генерали изпъкнали видни личности, които били способни да заемат царски престол и да управляват достойно големи държави. Това най-ясно доказва политическата и военна даровитост на старите македонци; но възможността да се проявят тия таланти е била създадена от Филип. При това последният бил далеч от тесногръдието на ония царе, които завиждали на собствените си пълководци и помощници; напротив, той драговолно признавал техните способности и заслуги.
Наред с дълбока проницателност, спечелил и голяма житейска опитност, Филип схващал много добре слабостите на своите противници и ги използвал за своите цели. Ние изтъкнахме вече, че той винаги предпочитал да подготви дипломатически военните си успехи. Той спечелвал неприятелите си с обещания или услуги, използвал взаимните им раздори и изпреварвал насочените против него съюзи и групировки. Навсякъде успявал да си създаде приятели и съпартизани, които действали в негов интерес. При това майсторски прикривал плановете си, додето ударил часът за действие. Веднъж щом се решил да пристъпи към изпълнение на плана си, нищо вече не могло да го спре.
По природа Филип не бил нито жесток, нито отмъстителен; когато се представял случай, той бил готов да покаже благородство на душата си и да направи благодеяние. Но когато изисквали интересите му, той строго наказвал; неговата строгост изпитвали особено елинските градове, които си позволявали да пречат на плановете му; той ги разрушавал до основа и продавал жителите им в робство (напр. Местона, Потиден и пр.). Това трябвало да служи за пример, който да сплаши непокорните и да ги застави да се подчиняват на волята му. Обаче излишни жестокости Филип никога не е проявил.

(Продължава в следващия брой)