Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

ШУМЕНСКА СРЕЩА С ПРОФ.ТИХОМИР СТОЯНОВСКИ

Димитър Иванов


На 27.06.2018 г. в гр. Шумен пристигнаха проф. Тихомир Стояновски заедно със Стоян Георгиев – първият председател на ОМО „Илинден”, сега вече почетен председател на ОМО „Илинден”-ПИРИН. Това бе голяма чест за мен, защото проф. Стояновски ме кани 12 години подред на Дионисови вечери в Скопие. Сега за първи път, може би и не за последен, го посрещнах аз в Шумен.
Благодарение на дъщеря ми успяхме да ангажираме читалището в кв. „Дивдядово”, където бяха поканени част от нашите членове на партията и симпатизанти от гр. Шумен и с. Дибич.
Професор Тихомир Стояновски се представи с голям успех със своето актьорско майсторство, като изнесе пред присъстващите четири сценки от своя сюжет на театър „Скръб и утеха”, чийто дългогодишен директор е. Разбира се, той е и преподавател по актьорско майсторство в драмския факултет в скопския университет. Театърът „Скръб и утеха” е продължител на патриотичния театър, носещ същото име, основан от Вайдан Чернодрински в началото на миналия век, чиито пиеси са изнасяни на македонски език. Ние го помним най-вече от филма „Македонска кървава сватба”, чийто автор на пиесата е и по нейния сюжет е режисиран филмът.
Както и друг път, кандидатите да се изявяват пред микрофона сега с желание заставаха пред камерата на Тихомир за интервю. Повечето изказваха своето възмущение от съдържанието на подписаната декларация за „приятелство с България” и тази за „новото” име „Северна Македония” с Гърция. „Родени сме в Македония, тука всички ни наричат македонци и ние се гордеем с това” – заявяваха без колебание не само интервюираните, но и това изречение се чуваше и в обикновените разговори.
Стоян Георгиев разказа спомени от своята дългогодишна борба за нашата македонска кауза. Освен хубавото слово на професора присъстващите се наслаждаваха и на мелодичните македонски песни, изпълнени от певицата Кирка Спасевска, родена в с. Лешко.
Любезните домакини се погрижиха и приготвиха макар и скромна „шведска маса” с вино, безалкохолно, баница и други лакомства. Заиграха се нашите македонски хора и всички пиха по чаша-две за здравето на гостите.
Вечерта продължи в моя дом с богата трапеза, гарнирана с много наздравици, патриотични песни и хора. Сутринта на изпращане Тихомир благодари за посрещането: „Драго ми беше, фала за се шо направихте. Пак ке дойдеме”.