Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2017 г.С


(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Народна воля“)

Отричането на съществуването на македонската нация и малцинство само по себе си представлява слово на омраза, тъй като освен че оспорва основни права – като правото на самоопределение, същевременно „обяснява“ самосъзнанието на македонците като резултат на морална и личностна непълноценност и деградация, изразено в крайно отрицателни щампи като „национални предатели“, „родоотстъпници“, „продажници“, „врагове на България“, „неграмотни“, „изроди“ и подобни. От същия порядък е и употреба на понятия като „македонизъм“ и „македонисти“, съдържащи в себе си отричане на съществуването на македонци като нация и малцинство. Те се използват, независимо от категоричното несъгласие на македонците да бъдат наричани с тези названия, които те смятат за обидни. Употребяващите ги също така влагат в тези думи винаги отрицателно и деградиращо достойнството на личността съдържание и тълкуват „македонизма“ (т.е. македонското самоопределение) като антибългарско явление.
Освен вече цитираните текстове с отричането на македонската нация и малцинство има и други. На 9 март Божидар Димитров излиза със съобщение до медиите, в което оправдава своето решение в последния момент да откаже договорено участие в дебат в една македонска телевизия, в което е трябвало да участва заедно с български, македонски и сръбски учени. В съобщението той между другото нарича родения в България и член на македонското малцинство професор Стефан Влахов „едно българче от Габрово, избрало професията „македонец” , като очевидно препраща към унизителната за македонците в България щампа и стереотип, че те нямат свое самосъзнание и не са искрени, а са платени от някой враг на България, затова тяхното самоопределение не представлява етническа принадлежност, а професия.
Нарушаване правото на сдружаване
Вероятно поради промяната на Закона за регистрация на неправителствени организации, извършена през 2016 г., но влизаща в сила едва от 1 януари 2018 г., не е известно да са подавани нови молби за регистрация на македонски организации през 2017 г. Все пак българските съдилища продължиха да се отнасят дискриминационно спрямо македонските организации. Апелативният съд постави рекорд в бавенето на подадените до него жалби. „Македонски клуб за етническа толерантност и запазване на македонския фолклор, традиции и обичаи“ и „МакедонСуринград“, продължиха и тази година да чакат отговор от него във връзка с отказа на Благоевградския окръжен съд да им даде регистрация през 2015 г. Бавенето на Апелативния съд напълно съответства на повече от едногодишното бавене на Окръжния съд и представлява установена практика спрямо македонските организации – вместо да получат отговор в едномесечен срок съгласно закона, те чакат за всяко становище години. Подобно бавене възпрепятства македонските организации не само да получават регистрация, но и да подават жалби в ЕСПЧ, и отчайва и отказва македонците от правене на опити за регистриране на свои организации в България въобще.
Тормоз срещу активисти на македонските организации
Кирил Тилев, треньор по джудо в Спортно училище в Сандански, с изключителни постижения в спорта , дългогодишен активист на ОМО „Илинден“, през 2016 и 2017 г. е подложен на системен тормоз от члена на ВМРО-БНД (част от управляващата коалиция в страната) и негов колега в училището Методи Христов. Христов го псува на „майка македонска“, използва фрази като „долни македонци“, обижда го, че македонската нация е измислена и македонци не съществуват, че той и тези, които се правят на македонци, са „платени агенти на македонизма“. Разпространява за него клевети, че е бил дисциплинарно уволняван и че е правил опити за изнасилване на ученичка. Заплашва го публично с унищожение и убийство. Отправя му заплахи по телефона и го тормози и напада в социалните мрежи. Тормозът продължава месеци наред без директорът на училището да вземе мерки, въпреки че е уведомяван многократно.
На 11 октомври 2016 г. Тилев подава жалба до директора, защото предишния ден е нападнат с обиди и заплахи за убийство от Христов. На 14 октомври 2016 г. Тилев подава жалба до етичната комисия на училището за разпространените клевети за изнасилване и заплахи, отправяни по телефона и Фейсбук. Комисията единодушно намира Христов за виновен по всички обвинения, като оценява, че Христов е „преминал всички граници… грубо е нарушил общочовешките и етичните норми“. Разпространяването на лъжи за опит за изнасилване на ученичка довеждат до напускането от същата на училището.
Директорът на училището подканя Тилев да подаде жалба в съда, за да може да уволни Христов, от когото се оплакват и други колеги. Поради продължаващ тормоз Тилев подава жалба в прокуратурата. Прокуратурата установява наличие на клевети, обиди и заплахи, но отказва да започне производство, тъй като престъпленията от частен характер са от компетенциите на съда. Накрая Тилев внася жалба в съда. След това се оказва обект на силен натиск и заплахи да се откаже от жалбата. В това се включва и директорът, който заявява на Тилев, че самият той е щял да бъде уволнен заради случая, и заплашва, че ще уволни Тилев, ако не оттегли жалбата си срещу Христов. След като не успява да го склони да направи това, директорът му повдига обвинения за нарушение на дисциплината и на етичния кодекс. Директорът междувременно отказва да бъде свидетел на Тилев с оправданието, че е длъжностно лице, а след това се оказва, че се е съгласил да стане свидетел на Христов. Започва натиск върху свидетелите, сред които две деца, да оттеглят показанията си срещу Христов.
На 5 март 2017 г., докато работи на своето лозе извън града, срещу Тилев започва да се стреля от пушка и един куршум минава на сантиметри от ухото му. Стрелбата продължава няколко минути. По това време на лозето се намират съпругата на Тилев и нейната сестра. Това става седем дни преди първото заседание по делото на Тилев срещу Христов, по време, когато ловният сезон е забранен, мястото е неподходящо за лов и от автомобила на Тилев е било видно, че наблизо има хора. Стрелците остават неразкрити. Тилев започва да се страхува за живота си.
След първоначално отлагане на делото срещу Христов е даден ход. По настояване на своя адвокат Тилев в началото не посочва, че голяма част от клеветите и обидите към него са на етническа основа и че причината за враждебното отношение и тормоза е неговото етническо самоопределение. Мотивът на адвоката е, че „съдиите ще погледнат по-иначе на делото, ще попречи на това да го осъдим“. По-късно Тилев размисля и внася в съда допълнителни данни по този въпрос. Съда обаче отказва да приеме показанията за това, че тормозът е на етическа основа, въпреки че на едно от заседанията единият член на съда възкликва: „А, затова значи е конфликтът между вас, за македонския въпрос.“ Делото все още трае, като множество свидетели се отказват да свидетелстват в полза на Тилев въпреки първоначалното им съгласие. По стар метод, използван срещу търсещи правата си в съда македонци, Христов също завежда дело срещу Тилев за уронване на достойнството му. Делата продължават.
Липса на правна защита
Опитите на няколко македонски организации да сезират Комисията за защита от дискриминация за системната дискриминация срещу македонското малцинство в България и с искане последната да включи в годишните си доклади становище по въпроса за дискриминирането на хората с македонско самосъзнание в България остават без отговор. Подадени на 20 ноември 2015 г. като официален сигнал до Комисията (виж доклада за 2015), те минават три месеца перипетии в преписка с Комисията, която прави всичко възможно да избегне даването на отговор и да сведе въпросите до единични примери на индивидуална дискриминация (виж доклада ни за 2016 г.). Тези искания не са получили отговор до днес. Комисията мълчи по въпроса от март 2016 г. Това представлява мълчалив отказ да се вземе позиция по въпроса за дискриминирането на българските граждани с македонско самосъзнание, независимо че присъдите срещу България по този повод станаха вече 11. По този начин Комисията освен че отказва защита на подложени на дискриминация граждани (досега въпреки различни опити на отделни македонци да потърсят защита от нея, тя никога не е взела решение в тяхна полза и не ги е защитила), но и възпрепятства опитите на македонците да привлекат вниманието на Европейската комисия към този системен проблем в България.
Комисията отново не е отговорила на исканията на ОМО „Илинден“-ПИРИН за среща с председателя на комисията, внесени през октомври 2017, а е отказала среща и с делегация на Европейския свободен алианс през октомври 2017 г., която е искала да разговаря по проблемите на македонското малцинство в България.
Отказът на Комисията да вземе становище се нарежда в цялата редица откази на български институции като полиция, прокуратура, омбудсман, съд и т.н. да защитят македонците от дискриминация. Тези институции никога не се самосезират, нито приемат лесно да бъдат сезирани, а когато го направят, то е само за да решат, че никакви права не са били нарушени. Затова в България досега нито един македонец или македонска организация не са успели да се защитят от дискриминация чрез български институции. Така, независимо от серията присъди срещу РБългаря в ЕСПЧ и независимо от нарушенията, констатирани в множество доклади на международни правови организации и институции, нито една институция в РБългария през последните 27 години дори не е споменала, а още по-малко да предприеме нещо срещу дискриминирането на българските граждани с македонско етническо самосъзнание.
Властите отказват диалог
Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. За съжаление властите категорично отказват да започнат такъв диалог. Тази година не прави изключение. Опитите на ОМО „Илинден“-ПИРИН да организира срещи с Комисията срещу дискриминацията, Комисията за малцинствените въпроси, Министерството на образованието, премиера и президента бяха безуспешни. Новото тази година е, че сега всички тези институции не благоволиха дори да отговорят на исканията за срещи и разговори.
Не само опитите на македонските организации за диалог са игнорирани от българските институции. През октомври и ноември 2017 г. Европейският свободен алианс е направил няколко опита да договори срещи с различни български институции, за да разговаря за положението на македонското малцинство. Срещите са били поискани по повод 10-годишнината от българското еврочленство и предстоящото българско европредседателство, но не са получили никакъв отговор от страна на премиера, президента, министрите на външните работи, образованието, Комисията срещу дискриминацията и Националния съвет за малцинствата.

Заключение и препоръки
При съществуващото положение в страната не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без сериозна външна намеса.
За да започнат да се решават съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят следните промени в България:
1. Да се оттеглят решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.
2. Държавата официално да признае съществуването на национални малцинства в България и понятието „националнималцинства“ да бъде внесено в Конституцията. Да се направят необходимите законови промени, за да не може принципът на единство на нацията да се тълкува срещу несъществуването на национални малцинства и техните права.
3. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.
4. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.
5. В преброяването да се внесе отделна графа „македонец“ и при неговото провеждане да се оповести публично и официално, че всеки, който се самоопределя македонец, може свободно да го направи.
6. Да започне активен диалог между държавата и представители на македонското малцинство за решаване на съществуващите проблеми. Македонските организации да се регистрират и македонски представител да влезе в Комисията за малцинствата.
7. Да се вземат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
8. Изучаването на македонски литературен език, култура и история да влезе в образователните програми за децата от македонското малцинство. Същевременно трябва основните образователни програми да се модифицират така, че да не изключват македонската нация, малцинство и техните история, култура и език (неща, които в миналото са били правени).

(Продължава в следващия брой)