Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


. Природата предупредила Филип за славна и велика бъднина, като го надарила с необикновени телесни и духовни качества. Филип бил хубав, снажен и здрав мъж, кален да пренася всякакви несгоди. Още на млади години той спечелил голяма житейска опитност, особено във време на тригодишното си пребиваване в Тива, дето имал случай да се сношава с видни гръцки държавници и да се учи. Там той се запознал със силите и слаби страни на елинската култура и с разкапаните политически и социални условия в Гърция. И красноречието му не било обикновено, а пък в личните си обноски се отличавал с такава пленителност и любезност, че спечелвал сърцата на всички, с които се срещал. Тая дарба обяснява и големите дипломатически успехи на Филип; като дипломат нямал равен на себе си.
Не ще съмнение, че в политиката той прибягвал често към хитрини, уловки и подкупи – средства, които и в по-ново време са били на почит. Обаче тоя, който безпристрастно преброди целокупната му политическа и военна дейност, не може да не остане учуден от неуморната му и непрекъсната работа. Повече от успехите си Филип дължи на упорит труд. Той не познавал умора в многобройните си походи, никога в битка не щадил своя живот, както показва обстоятелство, че бил раняван няколко пъти. Едва оздравявал от някаква болест, той отново се предавал с жар на работата си. Тоя дух на енергия, устремена все напред, тоя никога неугасващ ентусиазъм във всяко начинание Филип умеел да вдъхне и на своите македонци, които по такъв начин ставали достойни негови съратници и във война, и в мирновременна работа, и били винаги готови да се жертват за отечеството си. Но притуря се и нещо още по-важно: Филип не действал само за своето издигане, ами и за величието на своя народ, за мощта на своята държава. По преданост към работата си, по постоянството си в нея Филип далеч надминал своите противници гърците, които наистина лесно се възпламенявали, но не били способни да проявят непрекъсната и упорита дейност. Тоя недъг на съгражданите си Демостен често изтъквал в речите си, като го противопоставял на Филиповата енергия. От характеристиката, която Демостен дава за своя неприятел, Филип изпъква като личност, която преследва целта си с постоянство и жилавост, която не може да се сломи от никакво противодействие и не се отчайва от никакъв неуспех.

(Продължава в следващия брой)