ПОЗИЦИЯ НА ЕФА, ОДОБРЕНА ОТ НЕЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ ОМО “ИЛИНДЕН”-ПИРИН И ВИНОЖИТО ПРЕСПА

ОПАСЕН ДОГОВОР. СЕРИОЗНИ ПРИТЕСНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТАКА НАРЕЧЕНИЯ “ПРЕСПАНСКИ ДОГОВОР” МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ


Фактът, че Република Македония може отсега нататък да има по-добри изгледи за нормализация на своите отношения с Гърция и по-светло бъдеще по отношение на процеса на интеграция в ЕС и НАТО, е много положителен според Европейския свободен алианс. Обаче условията на Преспанския договор са в противоречие с уважението спрямо Република Македония като суверенна страна със собствена история, идентитет и език, и показва, че преговорите и окончателното споразумение не са взети в дух на уважение между страните и на равноправна основа. Това споразумение задължава Македония да се подчини на несправедливи договорености, като премахване на всяко споменаване на македонците, живеещи в Гърция. Председателят на ЕФА Франсоа Алфонси отбеляза, че „краят на гръцката блокада спрямо НАТО и европейската интеграция на Република Македония е на цена, която може да бъде твърде висока, за да бъде приемлива. ЕФА е силно загрижена за последиците от това споразумение, за онова, от което истински се страхуваме, че ще се случи с македонското малцинство в Гърция (и България). ЕФА се страхува, че липсата на уважение спрямо македонските малцинства в споменатите членки на Европейския съюз допълнително ще се влоши. Договорът омаловажава македонския идентитет генерално и особено спрямо македонските малцинства в съседните страни до степен на тяхно изкореняване.“
Гърция (и България) никога не са признавали съществуването на македонските малцинства на тяхна територия. Сега, като последица от това споразумение, положението на македонските малцинства в съседните страни решително ще се влоши. Лорена Лопез де Лакале, зам. председател на ЕФА, която посети македонското малцинство в България тази година, подчертава, че “ако македонската история трябва да бъде тълкувана и писана от Гърция, ако македонският идентитет трябва да бъде определян от Гърция, това ще остави още по-малко пространство за македонските малцинства в Гърция и България да изразяват и защитават своята кауза. Република Македония ще трябва да понесе своя дял от вината за несправедливостите, които ще произлязат от договора в Преспа. Краят на блокадата за влизане в ЕС и НАТО никога не би трябвало да поставя под съмнение правото на нацията на свое собствено съществуване”.