Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2017 г.С


(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Народна воля“)

Влиятелни личности в България не крият радостта си и надеждата си, че договорът за добросъседство между България и Македония е начало на края на „македонизма“. Симеон Попов, политолог и историк, експерт в политическия кабинет на МВНР, бивш председател на Младежкия консервативен клуб, на 20 юни заявява: „Проблемът идва от Съветския съюз и Коминтерна… Македонизмът е един мит, който промени историята и фалшифицира образованията на няколко поколения в страната, които са учили някакви фалшификати. Няма как този балон, тази лъжа да не бъде спукан… всичко това вече рухна“ . „Идва край на най-големия музей на Коминтерна – македонизма“, ще напише Божидар Димитров на 10 май 2017 в националния всекидневник „Труд“. В статията съвсем ясно се твърди, че Македония трябва да се отърве от „лъжата“, че съществува македонска нация и че това заедно с евроинтеграцията щяло „да реши един десетилетен проблем на Балканите“.
На 7 юли бившият вече президент Плевнелиев отново се включва по темата, като по националната телевизия заявява, че „идеологията на македонизма е изцяло антибългарска, която ни прави нас, българите, „фашисти”. Това е идеология, създадена от Тито, от Сталин и от най-големия предател на българския национален интерес Георги Димитров. …България трябва да направи всичко възможно да даде път на Македония в ЕС, но да не допусне комунистическата идеология на македонизма“. „Македония за съжаление има проблем с идеята за македонизма… В Македония трябва да разберат, че македонизмът трябва да остане назад във времето.“
Широко тиражиране на подобни становища и липсата на реакция срещу тях показват тяхната общоприетост в българското общество.
Когато се смята, че самата македонска нация е „100% лъжа“, рожба на тоталитарна идеология, създадена от най-големи врагове и предатели на България, и че съответно тя не трябва да съществува, нито да влиза в Европейския съюз, става ясно какво може да бъде гледището в България към частта от същия народ, намиращ се вътре в България, към македонското малцинство в България.
През 2017 г. македонското малцинство е засегнато в публичния дебат не само косвено, но и директно. В навечерието на подписване на неравноправния и изнуден договор за добросъседство между България и Македония българският политически елит е обхванат от силно безпокойство, че договорът може да доведе до признаване на македонското малцинство. Налага се външният министър Надежда Захариева да успокоява и дори обнадеждава депутатите в Народното събрание, че „с договора за добросъседство ще отпадне въпросът за македонско малцинство в България“ . Все пак безпокойството се пренася и в обществото, така че се налага вицепремиерът Красимир Каракачанов да излиза по националното радио и да успокоява духовете, че „в договора за добросъседство с Македония, който се очаква да бъде подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие на 2 август, няма текст за македонско малцинство в България“. В същото интервю той повтаря несъстоятелния, но популярен в България аргумент срещу правата на малцинствата, а именно, че българската конституция дава само индивидуални права, при което напълно погрешно правата на малцинствата се третират като колективни и според това – неконституционни.
Въпреки че договорът за добросъседство предвижда само право на държавите да се грижат за своите граждани, той от българската държава се разбира като слагане край на каквито и да било претенции от страна на Македония не само за положението, но дори и за самото съществуване на македонското малцинство: „Договорът за добросъседство с Македония урежда въпроса дали има македонско малцинство на територията на България… подписвайки договора, Македония се задължава да не предявява претенции за македонско малцинство в България“, заявява Захариева. „Тя уточни, че в последните години все по-усилено определени кръгове в Скопие говорят за наличието на подобно малцинство. С подписването на договора обаче щяло да си проличи, че западната ни съседка иска да промени отношението си към България.“
Това показва, че отричането на македонското малцинство продължава да бъде важна държавна политика и да доминира обществено-политическите нагласи в българското общество и особено в политическия елит. Характерен е и начинът на говорене във всички тези случаи, защото той заобикаля факта, че хиляди български граждани са с македонско самосъзнание, а етикетира самото твърдение, че има такова малцинство, в някакъв вид престъпление и антидържавна политика.
На 28 август в българските медии излизат текстови интерпретации на интервю на бившия председател на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров за македонската телевизия „Сител“. Заглавието е: „В България македонско малцинство няма“. След това четем „Той добави и че не може да каже, че има македонско малцинство в България, а че има хора, чиито корени са македонски“ . Интерпретацията е манипулативна. Академикът очевидно смята, че няма македонско малцинство, но в интервюто заобикаля внимателно този въпрос. Характерно е обаче, че определени медии в България решават, че е необходимо да „пояснят“ позицията на академика по въпроса. Воденичаров не намира за необходимо да ги опровергае или коригира.
В текстовете, публикувани в България след подписването на договора с Македония, касаещи бъдещите разговори в историко-културната комисия между двете държави, изцяло доминира идеята, че бъдещите преговори трябва да наложат отричането в исторически план на македонското малцинство в България като императив . Имайки предвид, че тази комисия ще докладва на политическите ръководства на двете държави и че липсата на напредък (т.е. съгласие от страна на Македония) може да доведе до налагане на вето от страна на България в процеса на евроинтеграция, няма съмнение, че отказването от македонското малцинство не само в настоящето, но и в исторически план ще бъде превърнато от българската страна в задължително условие за еврочленство на Македония.
Така отричането на македонското малцинство в България продължава да генерира сериозни проблеми и да се явява един от основните извори на тоталитарни идеи, искания и политики в страната. В миналото отричането на официално признаваното в България (1945-1963) македонско малцинство е имало за последици изпращането на стотици македонци в българските затвори по времето на комунизма, а хиляди са били изселвани и репресирани по различни начини. След падането на комунизма отричането се явява основен проблем пред даването правата на хората с македонско самосъзнание в България и породи различни дискриминационни практики, като лишаване от право на събиране и сдружаване, отказ от правосъдие и други подобни, които доведоха до 11 присъди на ЕСПЧ срещу България. Сега същата политика поражда напрежение към съседите и намерение да се злоупотреби с позицията член на Европейския съюз, за да се налагат искания, атакуващи идентичността на милиони хора, нарушаващи свободата на научните търсения и налагащи фалшификации в историята. Отричането на македонското малцинство в България се явява последната тоталитарна политика, реликт на комунизма в Европейския съюз.
Слово на омраза
Македонците са чест обект на слово на омраза в България. Самото отричане на съществуването на нацията и третирането им като антибългарска пропаганда неизбежно поставя хората с македонско самосъзнание в България в позицията на врагове и предатели. Срещу проявите на слово на омраза никога досега не се е реагирало от страна на държавните институции, нито някой е санкциониран за това. То въобще не се забелязва в обществото като проблем, напротив, приема се като нещо нормално и дори похвално. Така е и през тази година.

(Продължава в следващия брой)