Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


В Атина след смъртта на Филип се разиграл един фарс, твърде характерен за морала на атинския народ в това време и за чувствата му към Македония. Атинският стратег Харидем, който се намирал някъде близо до македонския бряг (може би в Лемнос), след събитията в Македония, веднага съобщил на Демостен новината за убийството на Филип. Понеже Демостен още не бил убеден напълно във верността на това известие, явил се веднага в съвета и разказал, че през нощта сънувал сън, който предвестявал за атинците голямо божествено благоволение. Не дълго след това новината се потвърдила; и при всичко, че бил в траур поради смъртта на дъщеря си, която умряла преди седем дни, Демостен забравил скръбта си, облякъл се в бяла празнична дреха, турил венец на главата си и отишъл в съвета и народното събрание. По негово предложение атинският съвет решил да се принесе благодарствена жертва на боговете и да се почете убиецът Павсаний. Това направили същите атинци, които неотдавна пратили златен венец на Филип и му обещали да му предадат всеки, който би направил заговор против него. На тоя факт би трябвало да обърнат по-голямо внимание модерните историци, които твърдят, че елините смятали македонците за гръцко племе.
В Атина вярвали, че след смъртта на Филип свободата била осигурена. От момчето Александър никой не се плашил. Демостен го наричал Маргит, който не ще смее да мръдне от Македония, ами ще остане в Пела да се разхожда и да разглежда вътрешностите на принесените в жертва животни. Обаче близкото бъдеще показало колко прави били думите на Фокион, който казал на атинците: „Не е благородно да се радваме поради смъртта на един неприятел; силата, която се сражава с вас при Херонея, се е намалила само с един мъж”.
Така трагично загинал гениалният цар Филип, създателят на македонската велика мощ, едвам достигнал 47-годишна възраст, след като царувал 24 години. Макар че слязъл от историческата сцена в разцвета на годините се, той вече бил завършил жизнената си задача: македонският народ, вече оформен и напълно закрепнал, бил готов за новата си всемирно историческа роля. В начало на царуването му Македония била малка и слаба държава, която дори не разполагала свободно с морския си бряг; при смъртта му македонското владичество се простирало от Мраморно море и Черно море до Йонийското и от Дунав до Пелопонес.

(Продължава в следващия брой)