Отрицание на отрицателите

ДА ПОГЛЕДНЕМ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ

Самуил Ратевски


Каква е основната разлика между македонците и останалите нации на Балканите? Отрицателите, разбира се, ще заявят, че разлика няма, а и македонци няма. Ще приложат простия метод да провъзгласят всичко македонско за тяхно и след това ще твърдят, че македонците си нямат нищо тяхно и следователно и тях ги няма. Е, по тази логика е лесно да се докаже, че и тях – отрицателите, също ги няма. Само трябва да провъзгласим всичко тяхно за наше, както и някои правят. Но тяхното не ни е нужно. Да си го държат.
В тази статия нямам намерение да влизам в спорове за това кое чие е. Искам да обърна внимание на една фундаментална разлика между нас и гърците, българите и сърбите, която за наше нещастие съществува. Тя ни прави изключително различни като съдба за наше македонско нещастие.
А тази разлика е, че македонската нация никога не е влизала в плановете на Великите сили, нито е представлявала техен интерес. Обратно на нас, Сърбия, България и Гърция не само че бяха създадени от същите тези сили, но дори и тези три нации на практика бяха развити в лабораториите, кабинетите и консулствата на тези Велики сили, преди да бъдат реализирани от техни агенти и платени местни ентусиасти на практика. Без парите, идеологическата, морална и дипломатическа подкрепа и закрила от страна на Великите сили не само че нямаше да съществуват Гърция, Сърбия и България, но днес въобще нямаше да има гърци, сърби и българи, а нито идея, че такива нации съществуват.
Може би някой ще се почувства шокиран от това изявление, защото е приел мита, че тези нации са древни народи, съществували през Средновековието и дори античността, които сега просто са се освободили. Но те не са това, което претендират. И никога не са били.
Нека хвърлим поглед на тяхното развитие.
Гърците. Никога не е съществувал народ с такова име. През античността е съществувала разпокъсана общност, наричаща себе си елини, която полека започва да се разтваря в морето на елинизма, развил се като последица от завоеванията на Александър Македонски. Думата елини започва да се превръща все повече в културна, а не в етническа категория. В Римската империя елинският език става език на науката, философията и литературата, докато латинският има място на език на политиката, правото и армията. Тъй като елинският език доминира в източната част, когато от Римската империя остава само онова, което ние днес наричаме Византия, той става и език на държавата и правото. Оттогава хората във Византия, които сами себе си наричали ромеи, започват да наричат този език ромейски. Те не идентифицират себе си с някогашните елини, като дори самата дума елини се превръща и остава до модерно време нещо много обидно. Става синоним на „езичници“.
Думата „гърци“, някога име на едно малко елинско племе, започва да се използва от римляните като външно обозначение на елините и езика им. Това име самите елини никога не са ползвали. Когато Източната римска империя (Византия) възприема елинския език като официален и особено след като започва жестокият вековен спор между Запада и Византия по въпроса кой е наследник на Римската империя, думата грък започва да се използва на запад като обозначение на византийците. Това етикетиране няма нищо общо с това, което са били или са се смятали византийците – както казах, те се наричали ромеи и се смятали за самите римляни. Името гърци е имало за цел да отрече именно тази тяхна претенция и да утвърди, че те не са римляните. Западняците са. А ромеите са само едни „гърци“.
Тъй като славянското писмо се развива в намиращата се в западната сфера на влияние Велика Моравия, това именуване за византийците навлиза и в старославянския език и заедно с учениците на Св.св. Кирил и Методий е донесено на Балканите. Тук наричането на ромеите „гърци“ преди това не е било познато. Прабългарските надписи от 8-10 в. не наричат ромеите гърци, а именно ромеи. Чрез старославянските текстове това именуване на Византия – Гърция, а на византийците – гърци, навлиза и в Русия, и до днес тамошните византолози имат лошия навик да наричат тази източна част на Римската империя Гърция…
Какво общо имат тези терминологични игри с хората на Балканите? Почти нищо. След като пада Византия, понятието гърци губи и малкото смисъл, който е имало, и се трансформира за обозначаване на образован човек, гражданин и търговец. Т.е. обозначава социална, а не етническа категория. Хората, наричани гърци, по този начин самите не са се наричали и смятали за гърци. Това са били хора с различно етническо потекло, много от тях са говорили различни влашки, албански, славянски и турски диалекти. Сред тях говорещите „гръцки“ са били малцинство. А дори и те не наричали себе си елини или гърци, ами руми, а езика си – румика. Паралелно понятието елини продължава да значи езичници. Фанариотите, за които сме слушали толкова ужасни неща, въобще не са били никакви гърци или елини – това са били хора с православно и ромейско съзнание. Те са били гърци само в онзи смисъл, че са били много богати и добре образовани граждани. Те не са имали наум въобще да създават някаква си Гърция. За тях това би било най-невероятно идиотската идея, която някой би могъл да измисли. И все пак против волята си те стават катализатор за нейното възникване.
Гръцката национална идея се ражда на запад. Свързана е с тамошна културна и интелектуална мода, известна като елинофилство. Западът през 18 в. полудява на тема Древна Елада, в която започва да му се привижда „люлката на цивилизацията“, „люлката на демокрацията“, „люлката на културата“, „люлката на Европа“ и прочее разлюляни щуротии. Както и на всяка мода, и на тази същината е някой вид глупост. Някои от тези митове не са изчезнали и до днес. Когато богатите фанариоти правят грешката да изпратят ученолюбиви млади християни от Балканите да се образоват в прочутите западни университети, те там биват заразени от тази лудост и започват да гледат на себе си вече като на елини и гърци. Православен или ромей за тях вече не е причина за гордост, напротив – западното учено общество гледа на подобни неща отвисоко и дори с презрение, без въобще да ги познава и разбира. Именно тези заразени младежи докарват заразата на елинизма на Балканите. Но въпреки това въстанията, вдигнати от тях, не са имали за цел създаване на гръцка държава. Защото никой не би тръгнал на Балканите след такава щура идея. Новоизпечените елино-гърци сред лидерите на това движение са били малцинство. Целта е била обнова на Византия, а не създаване на Гърция. И именно затова се включват хора от различни етнически общности. Именно затова въстанически центрове ще има не само в някогашна Елада, но и в Македония, Търново, Влашко и Молдавия. Никога повече няма да има такова нещо, защото въстанието на юг и родената от него държава напускат византийската традиция, за да станат гърци.
Това решение е взето с гласуване на парламент на въстаниците в Коринт и при това предложението новата държава да бъде наречена Елада/Гърция побеждава със символично мнозинство предложението тя да се нарича Румия или Румания. Няма съмнение, че Западът подкрепя създаването на тази държава именно защото в нея му се привижда възкръсване на Древна Елада. Това е причината хора като поета Байрон да отидат и да се бият в редовете на южнобалканските селяни и да дадат живота си. Като капризно дете Европа си създава нация играчка, за да може да си играе на история. За да може да възкреси любимия си исторически анимационен герой. Това че са си вярвали, че правят нещо велико и истинско, не прави решенията и подкрепата им по-малко детински и шашави.
В новосъздадената държава в началото няма гърци. Дори и дефиницията на това кой е гражданин и грък ще бъде – всеки християнин на нейна територия. Населението й е мултиетническо, сред които има особено голям процент албанци. Дори Атина е смятана за албанско село. Те са толкова много, че е внесено предложение в парламента албанският да стане втори официален език. Постепенно с разширението на тази новопечена Елада в границите й попадат групи население, които по-никакво основание не биха могли да се нарекат гърци. Говорещи влашки в Тесалия, нови групи албанци в Епир (чамите), а в Македония заварват многобройно население, което не говори гръцки, а различни славянски, влашки и албански диалекти. По-късно прибавят почти милион бежанци от Мала Азия, но мнозинството от тези хора всъщност имат за майчин език турския и не знаят гръцки. Това са така наречените туркофони, на практика турци – християни, които тепърва ще бъдат правени гърци. Така в образователната система на тази изкуствена държава се ражда гръцката нация от всякакви народи и езици, сред които гърци няма. Без подкрепата на Великите сили никога нито идеята за нея би се появила, нито държавата би могла да се създаде.

(Продължава в следващия брой)