Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Ние споменахме по-горе, че Калий от Халхида преследвал целта да обедини евбейските градове в един съюз, в тоя си стремеж той намерил пълна подкрепа у Демостен. По предложение на последния бил предприет поход против Орей, в който участвали мигарци и халкидяни.Тиранът на Орей бил убит и градът освободен (341 г.). На следната пролет (340 г.) поради пръсналия се слух, че Филиповата флота се готвела за поход – предполагало се против Евбея – атинците приготвили с частнипожертвания 40 кораба. Пак по предложение на Демостен било решено да се изпрати тая флота в Еретрия, за да изгони тирана Клитарх. С тоя поход бил натоварен Фокион, който, ако и да принадлежал към Евбуловата партия, се съгласил с това, защото в Евбея Атина имала да защитава съществени свои интереси. И това предприятие се свършило благополучно. По такъв начин Евбея била освободена от Филиповото влияние; това било голям успех за Атина, защото от Евбея Филип могъл да заплашвал Атина и да й прекъсне морските отношения. Заради големите си заслуги в това отношение Демостен бил увенчан със златен венец на празника на Дионисиите (340 г.).
Същевременно Калий от Халхида предприел поход против градовете по Пагасейския (Воловски) залив, които се намирали в съюз с Филип. В него участвали атински кораби, които били отстъпени на халкидците под поръчителството на видни атинци (Демостен, Хегесип, Демад и пр.). Калий превзел някои от тия градове и почнал да спира търговските кораби, които плували за Македония, и ги ограбил. Атина наистина не участвала официално в това предприятие, но понеже Калий бил похвален в народното събрание, явно било, че то станало с нейно съгласие.
Но и при други случая Атина си позволила неприятелски действия против Филип. Ние говорихме по-рано за остров Халонес; тоя остров бил после завзет от пепаретците, които пленили македонския гарнизон. Филип поискал от тях да освободят пленниците и да му върнат Халонес, на което пепаретците не се съгласили. Тогава Филип пратил флота да опустоши Пепарет; атинците, разсърдени от това, заповядали на своя адмирал да помогне на пепаретците. Също трябва да споменем и следния случай. Един Филипов куриер (Никий) бил уловен в македонската област (може би в Тракия) и закаран в Атина, дето бил пуснат. Всички Филипови писма, намерени у куриера, били прочетени в народното събрание, с изключение само на едно, което Филип бил адресирал до съпругата си Олимпиада; то било върнато на Филип неотворено. Всички тия случаи показват, че неприятелските действия против Филип били вече започнати, ако и войната да не била още обявена формално.
Партията на мира се опитала за последен път да предотврати войната. Есхин именно подал тъжба (ейсангелия) против Демостен, в която навярно го обвинявал в подстрекателство към война. Ала Демостен намерил средство да отблъсне тоя удар. В Атина в това време се намирал Анаксин от Орей, който бил в отечеството си атински проксен и дори угощавал Демостен, когато последният пътувал като пратеник за Македония. Анаксин бил дошъл в Атина, за да прави покупки за царица Олимпиада. Демостен обаче заповядал да го арестуват като шпионин и да го накажат със смърт. Есхин, който уж се срещал тайно с Анаксина в къщата на някой си Трасон, бил обвиняван в предателство. За доказателство на това служили фалшиви писма и признанията на шпионина, изтръгнати с мъчения. Всичко това било скроена провокация, която целяла да тероризира защитниците на мира; и действително те, изплашени от живота си, се отказали вече от всякаква съпротива. Никой вече не смеел да противоречи на Демостеновата политика. Пък и масата в Атина, надувана дълго време от Демостен и неговите помощници, не била вече способна за трезва оценка на политическия момент.
Атинските успехи в Евбея и в Хелеспонт, които са дължели главно на енергията на Демостен, закрепнали окончателно положението му: той могъл вече да се разпорежда със съдбините на своето отечество. Опирайки се на своята популярност, той се опитал да прокара и някои вътрешни реформи. Избран от народа като „комисар за флотата”, той предложил една реформа за флотата, която бил препоръчал още преди 14 години в една своя реч (ХIV, за симмориите). Докато дотогава разноските за приготвянето на корабите (тъй наречената триерархия) падали главно върху плещите на гражданите от средната класа, Демостеновата реформа натоварила повече богатите. С това Демостен спечелил на своя страна по-широки слоеве от гражданството и придобил и повече средства за предстоящата война. Тая негова реформа означавала същевременно поражение на финансовата политика на Евбул.

След всичко това Филип не могъл вече да не схване,
че мирът с Атина не бил възможен. И той намислил да нападне Атина на това място, дето тя била най-чувствителна, именно да й прекъсне пътя към Понта. Ние знаем, че както Атина, така и другите индустриални държави в Гърция, които трябвало да хранят и много роби, потребни за промишлеността им, не могли да се задоволяват със житото, което произвеждала Елада. Рано още се явила нужда от внос на чуждо жито; докато Пелопонес и Коринт се продоволствали главно от Италия и Сицилия..

Атина завзела важни места покрай Дарданелите, да си осигури пътя към черноморските области, най-вече към южноруските гръцки колонии, най-важния пазар на житата. Нуждата от сурови произведения и главно от жито се засилила особено в IV в. пр. Хр., когато населението на Елада се увеличило и индустрията добила голям разцвет. Тъкмо в това време производителността на Гърция намаляла поради дългите войни, а пък външните пазари един след друг се затворили за нея: така Сицилия била притискана от картагенците, Велика Елада (Южна Италия) била погълната в борба с войнствените семитски племена, а малоазиатските градове почнали да губят търговското си значение. Тия условия твърде много благоприятствали да се насочи търговията главно към южноруските градове. Боспор (дн. Керч), Олбия, Херсонес и пр. достигнали сега голямо благосъстояние и се напълнили със злато. Боспорските владетели (архонти) със своята наемна войска разширили
територията си, покорили съседните скитски племена и ги обърнали в крепостно състояние. Крепостните обработвали земята на едрите чифликчии (гърци и туземци) и произвеждали жито за износ. При търговията си с Боспор Атина се ползвала с големи предимства: тя имала право първа да товари кораба си и била освободена от износно мито (една трета от цената на износната стока). От боспорските пристанища Атина изнасяла ежегодно 400 000 медимни жито (около 236 000 hl), близо половината от целия внос на житото в Атина. Когато в 357 г. пр. Хр. в Гърция имало скапия, боспорският архонт Левкон изпратил в Атина толкова жито, че тя, след като задоволила нуждите си, продала остатъка и спечелила 15 таланта. Според Страбон Левкон изпратил от Теодосия (Кафа) в Атина 2 100 000 медимни (1 639 000 hi) жито; Срабон не съобщава в кое време станало това. При тоя интерес на Атина разбираме защо атинците обсипвали с почести Спартокидите (владетелите на Босфора) и защо Демостен се застъпвал най-горещо да се поддържат приятелски отношения с тях. Освен жито от черноморските колонии Атина получавала солена риба, лен, смола, кожи, восък, мед, дори и роби; от своя страна, Атина внасяла там дървено масло, глинени съдове, украшения и пр. Ясно е, значи, че тя трябвало да полага големи грижи да държи свободен пътя през потоците. С право казва един модерен автор: „Англичаните никога не са надзиравали пътя към Индия по-ревниво, отколкото
атинците пътя към Босфора. За тая цел последните колонизирали Галиполския полуостров, завзели островите Скирос, Имброс и Лимнос и поддържали ескадра, която пазила Дарданелите и в случай на нужда придружавала търговските кораби. Обяснимо е, че неприятелите на Атина (например във време на Пелопонеската война) се мъчели да я уязвят тъкмо на нова място, което и заради това често ставало театър на военни действия. През пролетта на 340 г. Филип отговорил на атинските предизвикателства с един поход против Византия и Перинт. За да даде възможност на своята флота да мине безопасно Дарданелите, Филип нахлул в Херсонес (Галиполски полуостров) с войска и вървял покрай брега, за да подпомага флотата си; така атинските поселенци, заети със своята защита, не могли да попречат на Филиповата ескадра да мине в Мраморното море. Разбира се, с похода си през атинската област Филип нарушавал вече договора, при всичко че не нападал градовете и избягвал да опустошава страната. След като минала флотата в Пропонтида, Филип започнал обсада на Перинт (дн. Ерегели). Градът бил разположен върху един нос, който бил свързан с материка чрез тясна седловина, която по посока към морето постепенно се повишавала; къщите били разположени амфитеатрално, което облекчавало защитата на града. Вече по природа мястото било твърде укрепено. Филип започнал обсада откъм сушата, като употребил всички средства на обсадно
изкуство. Трябва да забележим, че това изкуство било слабо развито в гръцките държави. Тепърва успехите на механиката в V в. пр. Хр. дали възможност да се построяват обсадни машини; в това изкуство картагенците далеч минавали гърците. Сицилийските гърци, които водели дълги борби с картагенците, научили от последните доста неща в това отношение. Особено гениалният тиран на Сиракуза, Дионисий, положил големи грижи за усъвършенстването на това изкуство; той повикал най-прочутите инженери от цяла Гърция и Италия и ги натоварил да му построят нови артилерийски оръжия за нападение и отбрана. Преди всичко трябва да споменем тъй наречените catapulle, ballistae, които били два вида; с един хвърляли на далечно разстояние стрели, а с други – камъни и оловни топки. В Гърция обсадно изкуство мъчно си пробива път; тепърва Филип, подпомогнат от своя инженер, тесалиеца Полиейд, се възползвал от голям мащаб от дотогавашните открития в тая област. Затова обсадата на Перинт образува епоха в историята на обсадната война. Филип построил кули, които били по-високи от тия на градските стени на Перинт, за да се обстрелват от високо защитниците им. Една част от стените, разклатена от тираните и подкопана с мини, се съборила; ала зад нея перинтийците били изградили друга стена. Македонците работили непрекъснато, но и перинтийците се бранели отчаяно. Някои македонци показали извънредна храброст; така
например при един излаз на перинтийците македонецът Тарий бил ударен в окото със стрела, ала не позволил да му я извадят и не се отдръпнал от боя, докато не бил отблъснат неприятелят. Перинтийците изобщо имали големи загуби, ала византийците им пращали войска, стрели и оръжия, тъй щото силите им се са изравнявали с неприятелските. Същевременно флотата на Филип блокирала града откъм морето и залавяла всички кораби, които отивали към Перинт. Филип набавил още машини и продължавал обсадата с неизчерпаема енергия; той разделил войската си която брояла около 30 000 души, на части, които се сменявали и така продължавали борбата и ден, и нощ; поради големите загуби на хора и липса на припаси градът бил на падане. Но сега му дошла неочаквана помощ. Персийските сатрапи на Мала Азия пратели на перинтийците наемници, пари, припаси, оръжия и пр.; тая помощна войска под началството на атинеца Аполодор, пробила блокадата и се вмъкнала в града. Същевременно и византийците изпратили нова помощ; борбата се продължила с още по-голямо ожесточение. Филиповите машини пробили и новата стена; отчасти през тоя пробив, отчасти със стълби, македонците успели да нахлуят в града. Почнала се страшна борба по улиците, които били задръстени с барикади; македонците се сражавали за славата на македонското оръжие и с надежда за богата плячка и за обещаните от Филип големи награди;
перинтийците се борели храбро за своето спасение. Македонците най-после били изтласкани от града. Понеже византийците пращали постоянно помощ на Перинт, Филип решил да предприеме поход против самата Византия. Той разделил войската си на две части; едната оставил да продължава обсадата, а с другата се обърнал незабелязано против Византия, като се надявал, че ще може да превземе града с изненада. Атинците не пратили помощ на Перинт; навярно те се колебаели да предприемат тая решителна стъпка, която би означавала започване на война с Филип. Те протестирали против него задето нападнал Херсонес и заловил атински търговски кораби, и дори поискали от него да възстанови Терес и Керсоблепт в Тракия. В отговор на това Филип изпратил в Атина писмо, в което обвинявал атинците, че нарушавали мира, и изброявал поименно всички атинци, които подбуждали към война; то завършвало с думите: „Понеже вие сте започнали с неправди и поради моята моята отстъпчивост ме предизвиквате все повече и повече с нападения, и се мъчите колкото може да ми напакостите, то аз с пълно право ще се боря с вас и призовавайки боговете за свидетели, ще взема мерки против вас”. За демократическата партия в Атина сега не оставало нищо друго освен да тегли последиците от досегашната си политика и да поеме хвърлената от Филип ръкавица. По предложение на Демостен било решено да се обяви войната; плочата, върху която
бил написан сключеният преди шест години мир с Македония, трябвало да бъде унищожена; било решено също да се приготвят кораби и всичко друго, потребно за войната. В началото на решението си атинците, от своя страна, обвинили Филип в нарушаване на мира. Разбира се, това било само игра на думи, защото ние знаем, че Демостен и неговата партия вече дълго време работели да създадат в широките народни слоеве настроение за война и да ги убедят, че Филип нарушава мира. Фактически, както вече се изтъкна по-горе, Филип нито имал наум да нападне Атина и да се заплете в гръцка война, и затова се придържал строго към договора. Въпреки това войната му е била наложена.
След като се обявила войната, на противната партия в Атина не оставало друго, освен да съдейства доколкото може за спасение на отечеството. Фокион, най-видният стратег от Евбуловата партия, бил натоварен да поеме командването на флотата, а пък Мидий и Есхин, върлите неприятели на Демостен, били пратени като атински представители в съвета на амфиктионите в Делфи. Атинският интерес изисквал преди всичко да се помогне решително на Византия. Атинският адмирал Харес, който се намирал с 40 кораба при Херсонес, получил бърза заповед да тръгне към Босфора. Също Хиос, Кос, Родос и други елински градове пратили помощ на Византия. Византийците заедно с Харес успели да изтикат Филиповия адмирал Деметрий нагоре в Босфора и да го разбият
недалеч от залива Ластен (по-късно наричан Термемерия). Вследствие на това македонската флота била принудена да се отдръпне в Черно море. Харес се установил близо до Хрисопол (Скутари), дето течението от Понта се обръща към Златния рог и дето минавали всички кораби, идещи от Понта и обратно; така той осигурил Византия откъм морето. Филип, който не успял да вземе града с първото нападение, започнал редовна обсада (зимата на 340/339 г.). Начело на византийците стоял някой си Леон, който бил ученик на Платон, приятел на Фокион, и се отличавал с храброст и свободолюбие; той ходил по-рано като пратеник в Атина и в Македония. Филип построил ров с палисади, за да прикрие машините си, и започнал обсада си с оръжия, тарани и подкопи. Машинната работа била ръководена от споменатия вече инженер Полиейд, който се ползвал със славата на отличен техник в съчиненията на старите полиоркетици. За да облекчи движението и прехраната на войската си, Филип построил върху Златния рог мост и нахвърлил в морето много камъни, за да запази моста от нападение на неприятелските кораби. Материал той взел от храма на Плутон, който за тази цел бил разрушен по негова заповед. От Атина била изпратена на помощ на Византия и втора ескадра под началството на Фокион и Кефисофонат, сам Хиперид участвал в тая експедиция като триерарх, и Демостен подарил една триера. Когато Фокион стигнал пред Византия и искал да се
установи извън града, като бил направил и Харес, Леон поръчителствал пред съгражданите си за неговата честност и последните се съгласили да приемат атинците в своите къщи. Атинците се държали много добре и немалко спомогнали да се задържи градът. Както казахме, Филип водил обсадата с най-голяма енергия, македонците се сражавали с усърдие, за да възстановят честта на оръжието си, накърнена поради несполуката при Перинт. В една тъмна нощ те дори успели да се измъкнат незабелязано из един подкоп, ала кучетата почнали да лаят и събудили заспалата стража, която вдигнала тревога. Когато гражданите се стичали да отблъснат атакуващия неприятел, те видели към север огнени облаци, които изпущали лъчи; убедени, че това знамение им предвещавало божията помощ, те се насърчили и с упорита борба изтикали македонците. Вместо съборената от подкопа стена те съградили нова и поставили отгоре образа на Хеката. Филип не успял да превземе Византия и най-после вдигнал обсадата. Все пак с една хитрост сполучил да спаси флотата, която се намирала в Понта. Филип оставил нарочно да попадне в ръцете на неприятелите едно негово писмо, отправено до пълководеца му Антипатър, в което Филип му съобщил, че траките се възбунтували и избили гарнизоните, и му поръчал да остави всичко и да дойде при него. Атинската флота, измамена от това писмо, напуснала поста си и така македонската
ескадра добила възможност да мине безопасно през Босфора в Пропонтида. След това Филип с част от войската си – главните му сили се намирали още пред Византия – нападнал Херсонес, за да помогне на флотата си да мине и Дарданелите. Там той повикал и сина си Александър, който бил едва на 17-годишна възраст, предприел поход против въстаналото тракийско племе меди, покорил ги и оставил там колония Александропол. Филип започнал преговори с родосците и останалите съюзници на Византия, като им върнал дори пленените от него търговски кораби, за да ги увери в миролюбието си; той искал от тях да станат посредници за мир между него и Византия. Но той нарочно протакал преговорите и преди да се усетят съюзниците, прекарал флотата и през Дарданелите, тук вероятно тя имала сражение с Диопейт. Фокион преследвал македонската флота, взел й няколко кораба, нападнал и превзел някои от побрежните тракийски градове и опустошил неприятелската област. А като бил ранен, той се върнал в Атина. Неуспехът на Филип пред Византия могъл да се отрази зле върху македонското владичество в Тракия; за да потуши всякакво движение и да задържи своята власт, Филип прекарал зимата в Тракия и през пролетта на 339 г. предприел поход към север против скитския цар Атей. Предполага се, че поради нахлуването на савроматите в скитската област скитите били изтласкани към юг и се установили в днешна Добруджа, като покорили или
изтикали гетите. Имаме сведения за конфликт между Атей и византийците, а също и за една негова победа над трибалите. Вероятно скитите заплашили и тракийските владения на Филип. За похода на последния против скитите се разказва следното: „Атей, притискан от истрианците, поискал помощ от Филип чрез посредничество на аполонийците, като обещал да го вземе за наследник на царството си”. Филип му пратил помощ. Ала след като царят на истрианците се отдръпнал, Атей върнал на Филип помощта и дори отричал, че е искал от него помощ, понеже скитите били по-храбри от македонците и не се нуждаели от тях; а пък за наследник на престола си той си имал свой син. След това Филип пратил при Атей пратеници и поискал от него да поеме част от разходите за обсадата на Византия, толкоз повече, че Атей не бил дал на македонските войници, които му били пратени на помощ, нито припаси, нито плата за службата им. Атей се извинил с бедността и неплодородността на земята си, която едва изхранвала самите скити, и казал, че нямал никакви богатства, с които би могъл да задоволи Филип; скитите са ценели не по богатствата си, а по своята храброст и жилавост. Разсърден от тоя отговор, Филип тръгнал против скитите, но изпратил по-рано пратеници, които да известят на Атей, че във време на обсада на Византия бил обещал да построи статуя на Херакъл и сега иде да я издигне при устието на Дунава; той искал да бъде допуснат като приятел да изпълни
даденото от Бога обещание. Атей отговорил: „Нека Филип изпрати статуята нему, той обещава да я постави и да я пази непокътната, но войска той не може да допусне в страната си. Ако Филип издигне статуята против желанието на скитите, той ще я катурне и от медта й ще излязат стрели”. След тия преговори станала битка, в която македонците излезли победители. 20 000 жени и деца били уловени роби, заграбен бил и много добитък, но злато и сребро не са намирало. 20 000 породисти кобили били откарани в Македония, за да се подобри расата на македонския кон. В сражението паднал сам Атей, който бил вече 90-годишен. Разказва се също, че Филип, предвиждайки буйния напор на скитите, с които македонците сега трябвало да се сражават за пръв път, и искайки да си осигури решителна победа, поставил една част от конницата си зад македонските редици и й заповядал да връща назад отстъпващите и да избива бегълците. Не може да се каже доколко са верни подробностите на горния разказ; вероятно е, че отначало Филип е искал да превлече Атей като съюзник против Византия и трибалите, ала поради вероломство на скитите той се видял принуден да ги нападне. За да осигури окончателно цялата северна граница на царството си, Филип решил да премине през земята на трибалите. Той поискал от тях да го пуснат да мине свободно, обаче трибалите се съгласявали да му дадат пропуск само ако им
отстъпи част от скитската плячка. Филип отказал и работата дошла до бой. В битката Филип бил ранен в бедрото и конят му бил убит под него. Когато той паднал и войниците му помислили, че е убит, настанало смущение и част от плячката паднала в ръцете на трибалите. Въпреки това войската успяла да си пробие път към Македония. Не може да се каже по кой път е ударил Филип; възможно е, че минал през София, Кюстендил, Щип и стигнал до Вардар; или пък през София, Ниш и оттам по Морава и през Дарданската област слязъл във Вардарската долина. Във всеки случай Филип постигнал целта си; той показал на балканските племена силата на македонското оръжие, дори до неговата смърт тия племена стояли мирно. Трябва да прибавим, че докато в Тракия царската династия била свалена, северните племена пеонци, агриани, илирийци си запазили своите домашни царе, които станали васални на Македония. НОВИ РЕФОРМИ В АТИНА. – СПОРЪТ С АМФИСА И НОВАТА НАМЕСА НА ФИЛИП В ЕЛАДА. – ЗАВЗЕМАНЕТО НА ЕЛАДА ОТ ФИЛИП. – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ФОКИДА. – СЪЮЗ МЕЖДУ ТИВА И АТИНА. – НАЧАЛО НА ВОЙНАТА, ПЪРВИ УСПЕХИ НА СЪЮЗНИЦИТЕ. – БИТКА ПРИ ХЕРОНЕЯ.

(Продължава в следващия брой)