Фалшификацията като традиция

НАЛАГАНЕТО НА ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ В МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)


Епохата на склавиниите в Македония завършва през девети век. Не може да се определи точна дата на подчиняването на различните склавинии на византийска и българска власт, защото това е процес, а не събитие, а освен това информациите, с които разполагаме, са оскъдни. Можем само да маркираме отделни събития и да хвърлим малко светлина за начините, по които това е ставало, за да изградим една приблизителна хронология.
След отслабването на византийската власт в Македония през 20-те години на девети век прекъснатият процес на налагане на византийска власт бил възобновен по времето на император Теофил. Методите при това не са се променили много. Ромеите не можели да разчитат на подкрепата на населението в склавиниите, което било свикнало да „се подчинява само на своите архонти“ (според израза на Лъв Философ). Наистина в края на осми век и началото на девети те се опитват да спечелят тези архонти на своя страна чрез раздаване на титли и свързаните с тях парични субсидии, и като вземат мерки за покръстването на езичниците, но макар това да правело от склавиниите по-миролюбиви съседи, такава политика не можела да доведе до налагане на някаква стабилна власт в тях. Ето защо империята продължила да „внася“ лоялно население.
Появата на първата сигурно засвидетелствана византийска административна единица в Македония след идването на славяните изглежда е свързана именно с такава колонизация. За пръв път чуваме за тема Тесалоника към 836 г. Появата й може да се свърже с населването на т.нар. турци вардариоти като колонисти в Солунско. Със създаването на темата и населването на колонистите вероятно трябва да се свърже славянско въстание в Солунско по същото време. В житието на св. Григорий Декаполит се съобщава за „голямо въстание“ на егзархонта на една съседна на Солун склавиния, като последица от което „течаха потоци от кръв, а околността изгоря от огън и бе изпълнена със страхотна тъмнина“ (Документи 1, 51). Не е известно как е завършило това въстание, но темата Тесалоника е продължила да съществува.
При наследника на Теофил – Михаил III (842-868), научаваме за две славянски племена в същата област. Едните са били от „солунската архонтия“ и са наречени поданици на императора. Другите обаче са от страната Субделития (вероятно Сагудатия), които се били разбунтували и избягали в планините, а след това отново пристъпили към властта на василевса. Тези събития се датират обикновено след 856 г. (Византиски извори за историју народа Југославије, т.2, Београд 2007, 76). В самото начало на Х век Йоан Камениат ни описва славяните в Солунско и по Струма като съюзници на ромеите, подчинени на свои архонти и намиращи се под властта на стратега на темата. Те запазвали все още известна автономия. Същият автор споменава имената на някога славните склавинии на другувити и сагудати, но вече само като селища. Другувития оцелява като име и след това, но вече като част от византийската административна система. В течение на Х век срещаме епископия и тема Другувития. Името и се споменава дори и през XIII в.
Процесът на включването на славянските области в империята е бил дълъг и еволютивен. Склавиниите са „абсорбирани“ постепенно. Съществуващите общности не са били унищожавани, а приобщавани чрез комбиниране на интерес със сила и заплаха. На мястото на първите славянски архонти с византийски титли като Есаг, царски спатарокандидат и архонт τоν Βιχετоν, Акамир, архонт на велегезитите, Δαργασκλαβου, архонт на Хелада, Тих(о)мир, царски спатарий и архонт τоν Βελεγεζητоν, които носят „варварски“ имена, се появяват архонти с християнски имена: Иларион, царски протоспатарий и архонт на Вегенетија, Теодор, архонт на Вегенетија (Живковић, Јужни Словени… с. 232-237). Сред втората група трябва да прибавим и свети Методий, който според неговото житие бил поставен от василевса да управлява славянско княжество, където останал десет години. Мястото на това княжество не може да се утвърди със сигурност – изказани са различни хипотези: Солунско, Струма, Брегалница, дори и Мала Азия. Също така и хронологията не е съвсем сигурна,
предложени са две хипотези, според едната е между 835-845 (и тогава можем да го свържем със събитията в Солунско по същото време) или 845-855 г. Информацията е особено важна, защото ни показва, че императорът вече е в позиция да назначава начело на славянско княжество (архонтия) ромеи и дори не славяни, и във всеки случай външни за склавиниите хора. Възможно е по-горе споменатите архонти с християнски имена да са били именно такива ромеи, назначени начело на славянски архонтии от императора.
От средата на девети век нататък печати на подобни славянски архонти повече не се откриват. Вероятно защото славяните и техните общини са били включени в тематската организация и подчинени на стратезите, каквито ги виждаме при Йоан Камениат. Така процесът на включване на склавиниите в империята би могъл хипотетично да се представи по следния начин: Първо след похода на Ставракий се появяват славянски архонти, които са носители на византийски титли и съответно получават от хазната на империята годишни субсидии и извършват определена служба за империята, и като такива разполагат с официални печати. Тяхната роля може да е била просто да запазват мира по границите с империята или да държат отворени пътищата и земите си за търговци и мисионери. В първо време това са били местни славянски архонти, сами създали своята мощ и влияние, или пък наложили се над съседите си с помощта на империята. Постепенно обаче империята засилва позициите си и започва да поставя начело на някои от тези архонтии ромеи, или пък княжеските семейства, за да запазят позициите си, започват да се покръстват – в резултат имаме вече славянски архонти с християнски имена. Засилването на византийската власт чрез колонизация на лоялно население и чрез изграждане на темите прави подобни хора излишни – отделните славянски общности и територии са инкорпорирани в темите и подчинени на стратезите, но продължават да се управляват от славянски архонти, назначавани от византийските власти. Те не са директно включени в ромейската армия, участват в нея като съюзници и в отделни отряди.
Преломен момент в тази еволюция се явява средата на девети век. Към 836 г. вече имаме тема Тесалоника и свързаните с това колонизация и въстание. В същото време се наблюдават военни действия срещу една друга съседна славянска област в долината на Струма и Места: към 836-838 г. се водят военни действия срещу смоляните. По това време кесарят Алексий Мозеле се намирал с войска в Кавала, а пък българският хан Пресиян изпратил войска, водена от втория човек в ханството – кавхана Избул, „срещу смоляните“. Причините за тези съвпадащи и вероятно координирани действия не са известни. Вероятно е да са били предизвикани от голямо славянско въстание в Източна Македония. Българите и по-рано са идвали на помощ на ромеите, когато последните са били притеснени (например срещу въстаниците на Тома Славянина), а в този момент Византия се намира под силен арабски натиск и помощта би била добре дошла за нея. Събитието очевидно е било достатъчно важно, щом вторите по титла мъже в двете държави са били изпратени в района. Не е известно и как са завършили събитията, освен че българите по някаква причина са останали разочаровани от ромеите и изразили негодуванието си в надпис, поставен във Филипи. Възможно е тези събития да са свързани със създаването на темата Стримон (или нейно възстановяване, ако приемем, че в края на VIII в. такава вече е била създадена и се е разпаднала след бягството на ромейските колонисти през 812 г.). Обикновено се смята, че тази тема е създадена между 842 и 899 г. (през 899 г. вече е включена като тема в „Килторология“ на Филотей). Логично е след създаването на тема Тесалоника империята да се е погрижила да постави под контрол пътя между двата свои най-големи града – Константинопол и Солун, създавайки в пространството между темите Македония и Тесалоника тема Стримон. Някои информации от арабски автори говорят, че докъм средата на девети век пространството западно от тема Македония и между Солун и Адриатическо море все още не се е намирало под властта на империята. Така изтъкнатият служител на багдадския халиф – Ибн Хурдабдах, между 840-845 г. написал, че на запад от Македония (темата) се намирала земята на славяните (Райна Заимова, Арабски извори за българите, София 2000, с. 27, Антолјак, „Македонија“ и „Македонците“ (прилог кон етногенезата на македонскиот народ), Средновековна Македонија, Скопје, 1985, с. 163), т.е. тази информация отразява времето преди създаване на темата Стримон.

Арабските извори съобщават също така, че към средата на девети век е съществувал път от Солун до Адриатическо море през славянските гори. Тези информации, разбира се, може да са били малко закъснели, имайки предвид отдалечеността на авторите, но все пак показват, че докъм средата на този век, или поне малко преди това териториите между тема Македония и Солун, и между Солун и Драч все още са били независими. Процесът на налагане на византийската власт е срещал съпротива от страна на славяните, но тя не е била от такова естество, че да бъде забелязана от византийските историци от това време. Научаваме за подобни случаи само случайно в жития, лични разкази, описания на церемонии. Така узнаваме случаите с въстанието на съседната на Солун Склавиния, евентуално – това на смоляните, както и за разбунтувалите се след 856 г. славяни от Субделития. По подобен начин научаваме и са за едно доста по-късно въстание. То се е случило някъде между 926 и 944 г. Лиутпранд от Кремона разказва за пътуване на
неговия баща за Константинопол: „Някои славяни, които въстанали против император Роман и опустошавали земята му, били нападнати от споменатия мой баща, когато идвал в Солун, и мнозина били убити, а и двама от техните князе били хванати живи“ (ЛИБИ 2, 320). За това бащата на Лиутпранд получил много дарове от императора, което говори, че извършената услуга не е била малка. Това е последното известно славянско въстание в Македония срещу византийската власт.

(Продължава в следващия брой)