Факти и документи от миналото

ФЕДЕРАЛНА МАКЕДОНИЯ

Вл. Поптомов
Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ


На 2 август — деня на Илинденското въстание, се осъществи вековната мечта на македонския народ — да има своя самостоятелна държава. На този ден миналата година в Пчинския манастир — Кумановско, македонският народ единен, вдигнал се за масова въоръжена борба, чрез своите най-добри представители основа и обяви на света раждането на новата държава — федерална Македония, част от демократична, федеративна Титова Югославия.
Федерална Македония е плод на дългите исторически революционни борби на целия македонски народ и въплощава в себе си всичките стремежи, идеали и характерности на тия борби. Най-добре са схванали това самите творци и водачи на македонската държава и са вложили това разбиране в целия живот на днешната македонска обществсност. Тия дни ний имахме изявленията на министър-председателя на Македония — Лазар Кулишевски, дадени пред в. „Политика” в Белград и печатани в българската преса. В тях той ясно и недвусмислено изтъква връзката между македонската държава и историческия процес за нейното създаване. Признаването на Илинден за национален праздник и Гоце Делчев за национален водач, също така дебело подчертава това.
В исторически мащаб македонската революция се отличава с няколко основни характерни черти: 1) Двигателите на македонската революция са били селяните-чифлигари, занаятчиите и работниците; 2) тя е била под силното влияние на социалистическата мисъл и възрожденската епоха в България, както и на френската, и особено на руската революция; 3) острието на нейната борба е било насочено против завоевателната политика на балканските държави и реакционните фактори, които са я провеждали; 4) тя се е стремила към сплотяването на масите без разлика на вяра и народност в името на тяхните жизнени политически и економически интереси, към сближение и единодействие с демократическите сили на Балканите и федериране на балканските народи на базата на националното равноправие.
Същите демократически начала лежат в основата на непосредствената борба, която води македонския народ в последните години, от която борба се роди днешната свободна, федерална Македония.
Тая борба беше тясно свързана с борбите на всички южнославянски народи против фашисткия окупатор, който застрашаваше националното развитие, култура и благоденствие на всички. Врагът бе зъл и силен. Налагаше се единство, сплотеност и напрежение на всички сили. В името на тая върховна нужда великият маршал Тито даде паролата: в името на свободата на всички националности, населяващи Югославия, да си подадем ръка и да изгоним фашисткия окупатор. Тито бе разбран. Тито бе обикнат. Македонският народ, както и всички народи на Югославия, в името на собствената си свобода, се сплоти и се вдигна на борба. В тая борба за македонска свобода македонският народ не премина границите на здравия народен патриотизъм, не изпадна в шовинизъм, не издигна китайска стена между себе си и другите южнославянски народи. Македонският народ виде в последните, под водачеството на Тито, не врагове, а съратници за гарантиране на собствената си свобода. Така, в бурята на една страхотно кървава борба за национална свобода на всички народи, се изгради и тяхното взаимно доверие и сцепление, се туриха здравите основи за тяхния братски съюз и федериране.

(Продължава в следващия брой)