/Издание на Св. синод на Българската православна църква, 2012 г./

БИБЛИЯТА ЗА МАКЕДОНИЯ

Димитър Иванов


Апостол Павел:
„Да, вие сте нашата слава и радост” – първо послание на Св. ап. Павел до солуняни.
В своите послания Св. ап. Павел ясно разграничава македонците от гърците, а също така Гърция (Ахая) от Македония. Неслучайно Македония му служи за главна база за престоя му в Гърция, Ефес, Кипър и други места. В своите 14 послания Македония е спомената 28 пъти. Не по-малко важно е, че разграничава носителите на македонското от етноцентризма на гърците.
Нека цитираме дословно и „Деяния на светите апостоли”:
– „През нощта се яви на Павел видение: стоеше пред него един македонец, който го молеше и думаше: Мини в Македония и ни помогни!”;
– „След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония” (т. 10);
– „…а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първият град – римска колония” (т. 12);
– „Като минаха през Анфипол и Аполония, дойдоха в Солун…” (стр. 1349, гл. 17, т. 1);
– „Но солунските идеи щом узнаха, че Павел е в Берея…” (т. 13);
– „А когато Сила и Тимотех слязоха от Македония, Павел беше…” (стр. 1351, гл. 18, т. 5);
– „А когато се свърши това, Павел си тури на ум, като премине Македония и Ахая, да отиде…” (стр. 1352, гл. 19, т. 21);
– „И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотей и Ерестат…” (т. 22);
– „…Павел повика учениците си и след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде в Македония” (стр. 1352, гл. 20, т. 1);
– „И понеже иудеите направиха против него заговор… той взе решение да се върне в Македония” (т. 3);
– „Придружиха го до Асая Сосипатър бериец, а от солучани Аристрах и Секунд…” (т. 4);
– „А ние отплувахме от Филипи след дните…” (т. 6);
– „С нас беше Аристрах, македонец от Солун” (стр. 1362, гл. 27);
– „…тъй че станахте образец на всички вярващи в Македония и Ахаия…” (стр. 1454, гл. 1, т. 7);
– „…защото от вас проехтя словото Господно не само в Македония и Ахаия…” (т. 8);
– „Защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония” (стр. 1456, гл. 4, т. 10);
– „Когато на тръгване за Македония те молеха да останат в Ефес…” (стр. 1460, гл. 1, т. 3);
– „Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун” (стр. 1467, гл. 4, т. 10).
С какво право гръцките кресльовци напоследък по митингите вдигаха врява до Бога, че цяла Македония е тяхна. Нека да прочетат и да видят колко пъти е спомената в самата Книга на книгите.
„Епа не е баш така, бракя грци” – във връзка пише в своя Фейсбук профил сръбският промонах Петар Драгоялович и продължава: „Гърците нямат право да я присвояват цяла Македония, нито да имат претенции за нейното име. А онзи, който и малко е чел история, знае, че дори античните македонци говорили напълно различен майчин език от гърците, следователно били различен народ от гърците”. А сто процента авторът е владеел и гръцки.
Петко Рачов Славейков в своята статия „Македонския въпрос” във в-к „Македония”, издаван в Цариград от 18.01.1871 г. пише: „…Освен това подир завоюването на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ние срещаме по техните места всякакви други народи, само тях македонците не виждаме…”. Твърди, че са били „един малък народ – македонци”, но забравя, че са били империя, простираща се на по-голяма част от познатия тогава свят. А библията не е била преведена на български език ли? Но сто процента авторът е владеел и гръцки!!! Тогава нека читателят да продължи да коментира.