Златка Дамянова

МАКЕДОНКА – ПРИЧИНА ЗА ГОРДОСТ И СТРАДАНИЕ


Каквито и усилия да правим, за да забравим злото, което ни стори България – няма да успеем. Стремежът й да глътне изцяло Македония активира апетитите на Гърция и Сърбия. И трите държави начело с „майка” България през 1912 година забиха зъби в тялото на току-що освободената ни родина и откъснаха части от нея. Заедно с македонската земя бе поделен и народът, преди да почувства свободата си от турското робство. Започна двойното робство за македонския народ, по-страшно от турското. Инквизицията на новите ни поробители, започнала от първия ден, потресе Европа и целия свят. Тази кървава подялба разплакала „мало и голямо”, продължава и до днес.
Питам окупаторите – българи, гърци и сърби, знаят ли как се страда и плаче за родина? Аз съм македонка. Родена съм в гр. Костур, Егейска Македония. Според историческите извори от областта Орестида, с център Келетър, днешен Костур, произхождат македонските царе. Македонските ми корени са толкова дълбоки, че не могат да бъдат изкоренени с никаква сила.
Живеехме в Костур, но по време на хитлеристката война, в която България активно сътрудничеше на Хитлер, се преместихме в село Вишени – родното село на родителите ми. Село Вишени беше голямо и благоустроено, с голямо училище, стара и богата църква, кметство, полиция и хан за пренощуване и културни развлечения.
Аз започнах учението си в гръцко училище през 1940 година. Гръцката ми учителка се казваше кирия Ана (г-жа Ана). С нейния син Георгиос бяхме на една възраст и учехме в един клас. Имахме урок по четене и писане на сложни думи, които затрудняваха не само учениците от македонско потекло. Думата оториноларингофоринтос – доколкото си спомням, бе една от тях. На тази трудна дума кирия Ана изпита своя син. Вероятно е била сигурна, че като „елин” ще блесне със знание, но Георгиос не успя да я напише и грешеше сричките при произнасянето й. След като сбърка няколко пъти, кирия Ана, майка му, се обърна към учениците от целия клас и попита: „Може ли някой от вас да произнесе и напише правилно тази трудна дума?”. Поисках разрешение и излязох на урок. Пишех и изговарях едновременно думата правилно, без затруднение.
В момента, в който свърших и очаквах похвала, учителката ме хвана за плетките и с все сила блъсна лицето ми в черната дъска. Изпитах страшна болка. Почувствах, че цялото ми лице е наранено, смазано – носът ми, скулите, веждите – всичко. По престилката ми закапа кръв. От болка не можах да обърна глава, за да видя какво става. Децата се втурнаха разтревожени и започнаха да бършат кръвта от лицето ми, но Ана ги изгони. След това ме грабнаха с Ирини, другата учителка, и ме повлякоха към стаята, в която имаше чешма. Плиснаха ме със студена вода, но кървенето не спираше, а болката ми ставаше нетърпима. Не можах да плача, само стенех. Ана крещеше: „Млък! Нито звук не искам да чувам. Млък, глупачке!”.
„Счупен е носът й, затова не спира кървенето – каза Ирини, – а изглежда е цепната и веждата й, и тя кърви…”
Видях се на огледалото над мивката – уплаших се. Не можах да позная лицето си, да се позная. Цяло подуто, с кървящи рани и синина. От водата, с която ме плискаха, дрехите ми бяха прогизнали. Престилката ми, бродирана с червени рози, бе станала цяла червена. Стана ми лошо и ме сложиха да седна на стола. Главата ми тежеше, не можех да я държа изправена. Облегнах се и стоях дълго със затворени очи. Отворих ги, като чух гласа на мама. Някой беше я повикал. Тя плачеше и проклинаше: „Осакати детето ми, Ана, проклета да бъдеш! Преби го, вместо да го похвалиш, защото е умно. Не блесна твоят Георгиос – „елинът”, както ти очакваше. Показа знание моето дете, македончето Хрисула от село Вишени, Костурско, село непознато за гърците. Бъди проклета, Ана, змия гръцка! Ще отговаряш за това, което направи с детето ми, където и да се скриеш. Ти си убийца, Ана!”
Нямаше кой да чуе заканите на майка, да види сълзите, да почувства болката й. „Възпитателките” на македонските деца, гръцките учителки, бързо бяха изчезнали.
Децата от училище, които видяха обезобразеното ми, кърваво лице, разказали за насилието над мен навсякъде. Необяснимата жестокост на учителката Ана възмути и озлоби хората от селото. Жените искаха да я линчуват, да направят с нея, както тя направи с мен.
Баща ми (оръжеен техник по професия) пристигна от Костур веднага с пистолет. Беше трудно да го удържим и убедим да не ползва оръжието си. „Ще я убия – повтаряше татко, като виждаше бинтованата ми глава. – Ще я убия, когато и да е!”
Бях сигурна, че ще изпълни заканата си, ако „змията” Ана не беше си заминала (поради войната много гърци напуснаха Вишени и се върнаха в своята Гърция).
Лечението ми продължи дълго, но въпреки добрите лекари останаха белези от раната. Счупеният ми нос не се възстанови напълно.
Ако не бях македонка, а бях „еленида”, щях да получа похвала вместо насилие. С цената на здравето си неволно доказах, че съм умна, смела и талантлива – достойна дъщеря на македонския народ.
Проявата на завист, злоба и жестокост към нас, македонците, е постоянна и типична за гърците във всички времена! Бясната завист, с която Ана се нахвърли върху мен, беше в началото на войната, 1940 година. През следващите години, по време на цялата световна война, на която сме живи свидетели, гръцките политици показаха на дело що е то „гръцка инквизиция“, особено по времето на гражданската война, когато македонският народ поиска признаване на националната независимост и свобода, дори в гръцки рамки. Вместо свобода гърците усилиха агресията. Палежи, насилия, зверства, вандализъм, които имаха една цел – да изтребят македонците от македонската земя. Загиваха егейци във война, застреляни, изгорени, клани, обесени или измъчвани до смърт – млади и стари, малки деца и бременни жени, защото са македонци. Обезлюдяваха села. Такова масово унищожение на християни не е ставало и в турско. По данни от 1943 г. за щетите, катастрофите и убитите от Западна и Егейска Македония са повече от 10 000 души.
Хиляди са жертвите в пъкъла на гражданската война до 1944-49 г., за която са писани потресаващи страници в македонската история. Какво направи гръцката комунистическа партия, когато през 1943 г. Хитлер реши да отстъпи цяла Егейска Македония на българските фашисти?! За да осуети хитлеристкия план, повика всички гърци, независимо от тяхната политическа и класова принадлежност, да се обединят и да поведат решителна борба за спасяване на гърцизма в Македония.
Навлязохме в третото хилядолетие на прословутата гръцка демокрация и тя трябва да е пуснала дълбоки корени. Би трябвало!
Но прогресивни гръцки политици и интелектуалци, опитали се да защитят правата на македонския народ, са заплашени със смърт. От приложените таблици добиваме представа за кървавия път, по който мина нашият изтерзан народ, който продължава да се бори и умира в името на свободата на Македония. Със смъртта на 70 млади жертви през 2001 година посрещнахме навлизането на третото хилядолетие.
Питаме нашите убийци от Гърция, България и Албания… докога?!
Докога?! Докога?!