Из дейността на ОМО „Илинден“ – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ ПРЕЗ 2017 г.С


(Правозащитен комитет „Толерантност“, с подкрепата на ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Народна воля“)

Съдържание:

• Увод
• Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
• Слово на омраза
• Нарушаване правото на сдружаване
• Организиран тормоз
• Липса на правна защита
• Властите отказват диалог
• Заключение и препоръки

Увод: Десет години в Европейския съюз

През 2017 г. се навършиха 10 години, откакто България стана член на Европейския съюз. През изминалия период положението на македонското малцинство в България остана на същото ниво и дори в някои отношения се влошава. Отричането на самото съществуване на малцинството, а и на македонската идентичност, език, култура, история генерално продължава да бъде официална държавна политика. Няма македонски представители в Комисията за малцинствата. Когато се говори и пише официално за етнически групи в България, македонците не се споменават, а македонската култура, език и история не са представени в нито една правителствена публикация или официален сайт. Македонците не са предвидени в нито една програма за етническите общности и не получават никакъв вид на помощ от държавата за запазване и развитие на своята култура и идентичност.
Нито едно от правата, предвидени в Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонците. В училищата децата не само не учат нищо за македонската нация и малцинство, но напротив – получават информацията по начин, който не оставя място за македонската нация и малцинство. Македонският литературен език продължава да не се изучава, македонският език и диалекти са обект на подигравки, като се третират като развален и некултурен български език. Докато по времето на комунизма тези, които слушаха и пееха македонски песни, бяха наказвани, сега същите песни вървят по българските телевизии като български песни. По телевизии и медии постоянно и по различни начини се пласира гледната точка, според която македонска нация няма и всичко македонско е българско. В историческите предавания и диспути македонската гледна точка не е застъпена. Самото македонско самосъзнание („македонизма“ както го етикетират в България) се третира като изкуствена антибългарска идеология. Македонското самосъзнание в България (но често и македонскатанация като цяло) се третира като продукт на комунистически експеримент или като резултат на чужда пропаганда. Активистите на македонските организации са етикетирани като национални предатели, врагове, родоотстъпници, чужди агенти, примитивни, умствено и морално деградирали личности, алкохолици и хора с психически отклонения. В обществото владее нетърпимост спрямо македонците и те са обект на подигравки, унижение и слово на омраза, често широко тиражирани чрез медиите, без да се санкционират от държавните институции и без да срещат сериозен отпор в обществото. Македонците не са в състояние да се защитят срещу дискриминацията и словото на омраза, защото институциите или ги игнорират, или вземат страна срещу тях.
Нито една македонска организация и партия не е регистрирана. Съдилищата отказват регистрацията именно на база на отричането на македонската идентичност, макар по-често да използват евфемизми. Нито една регистрирана партия в България не защитава правата на македонците. Нерегистрирането на македонски партии и организации не само изолира македонското малцинство от обществения живот и го делигитимира, но също така освобождава държавата от нуждата да отказва включването на негови организации в Комисията за малцинствата.
Няма нито една личност на публична позиция, която да е носител на македонска идентичност и да се самоопределя като македонец, а нито човек на държавна позиция или политик, който да си поставя сред целите защита правата на македонското малцинство. Това е ясен показател за съществуваща нетърпимост и дискриминация на основание на етническо самоопределение, и показва, че подобни хора или не могат да се пробият в йерархията, или пък, доколкото успеят, съществуващата атмосфера на страх и натиск срещу македонската идентичност ги принуждава да крият своето самосъзнание.
Въпреки големия брой препоръки от международни институции българските власти твърдо продължават да отказват започване на диалог с македонското малцинство.
По отношение говоренето за Македония и македонците няма разлика между леви и десни, либерали и националисти в България. Представители на целия обществен спектър, с изключение на малка част от гражданския сектор , третират Македония като българска, а македонците като нещо несъществуващо и несериозно.
Всички посочени основни моменти се отнасят в пълна сила и за 2017 г.
И тази година Комисията срещу дискриминацията не е взела никакво отношение по положението на македонците в България, независимо че в края на 2017 г. броят присъди на ЕСПЧ срещу България нарасна на 11. Невземането на отношение от Комисията я прави съучастник в държавната политика срещу македонското малцинство. Прикривайки извършваната дискриминация, Комисията също така отнема възможността на Европейката комисия да се намеси по въпроса.
Държавата и през 2017 година не е направила нищо за подобряване правата на македонското малцинство.
Отричане на македонското малцинство, нация и идентичност
В Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет продължава да няма представител на македонското малцинство. На уебстраницата на тази комисия продължава да няма нито една информация за македонското малцинство в България. гНяма го сред изброените там „етнически групи“, дадени според данните по преброяването от 2001 (тъй като онези от 2011 г. официално се смятат за неактуални по отношение на малцинствата). В преброяването през 2001 г. са регистрирани 5071 души, които се самоопределят като македонци, което е повече, отколкото имат посочените на страницата на съвета татари, евреи, гърци, каракачани, сърби, черкези, албанци, украинци, араби, поляци, виетнамци, немци, чехи. Въпреки това македонците не са споменати в нито една категория.
Македонците не са споменати през 2017 г. и в никой документ или официален на нито една институция в България. Характерно за отношението на българската държава по въпроса с малцинствата е поставянето за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси на ултранационалист като вицепремиера по икономическата и демографската политика и председател на националистическия „Национален фронт за спасение на България“ Валери Симеонов, прочул се с антималцинствена реторика. Последният е известен и с това, че защити снимка с нацистки поздрав на заместник-министър от неговата партия и заяви, че си е правил „майтапчийски снимки“ в нацисткия лагер „Бухенвалд“.
Отричането на малцинството продължава да бъде важна държавна политика с широка обществена подкрепа. На 21 януари в речта си при своето напускане на поста президент Росен Плевнелиев заяви, че „Македония трябва да влезе в ЕС… но не и македонизмът“. Според Плевнелиев „македонизмът… е идеология, която създава напрежение за бъдещите поколения… не работи за това да има мир.“
На 7 февруари пресцентърът на Националния исторически музей разпространява съобщение на своя директор, което е широко тиражирано в медиите. В него се твърди, че „Македония трябва да се ребългаризира“, и се заявява, че „македонизмът… е стопроцентова лъжа. А една нация и държава не могат да се градят на стопроцентова фалшива основа“. Предлага се „Македония да си остане с ребългаризирано национално съзнание на славянското й население.“