ЗНАЕЩИТЕ, КУЛТУРНИТЕ И ВЪЗПИТАНИ УЧЕНИ ПРИЗНАВАТ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ

В ДЕЙНОСТТА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ИМА И АНТИБЪЛГАРСКИ ХАРАКТЕР

ЯН ПИРИНСКИ


Вече повече от едно столетие славянските народи в знак на признателност към великото дело на светите братя Кирил и Методий всяка година на 24 май най-тържествено отбелязват празника на своята писменост, просвета и култура.

Делото на Кирил и Методий има огромно историческо значение. Ето защо народите, които ползват писмеността на Солунските братя, приемат и утвърждават честването като традиция, като израз на почит и признателност за тяхното свято дело.
България също празнува. Всяка година на 24 май тя чества празника, отдавайки своята признателност към светите творци. И това е добре. Но каква е пропагандата в България днес? Вместо да признаят, че азбуката е сътворена на базата на македонските говори на солунчани, на македонците, а не на българите, които до ден-днешен не са стъпвали там, те най-брутално я провъзгласяват за българска.
Ние, македонците, честваме този ден с изключително чувство на гордост. И това е съвсем естествено. Защото имаме най-голямо право и свещен дълг да се прекланяме пред него. Защото е всеизвестно, че Кирил и Методий се раждат в Солун и като солунчани те използват говора на местното македонско християнско население за създаване на първата славянска азбука.
Но въпреки тази ясна, очевидна и недвусмислена историческа истина българските мегаломани, бълнувайки за Велика България, най-нагло и безсрамно се провикват, че азбуката и езикът на Кирил и Методий принадлежат на България. По този повод видният македонски учен академик Блаже Ристовски пише следното: „…вече цяло столетие други претендират за изключително право за тапия от това грандиозно историческо дело. Други заглушават света с тирадите за „българските просветители”, „старобългарската азбука”, „старобългарския език” и „старобългарската писменост и книжнина”… И на основа на каква аргументация се градят тези претенции? Изключително върху една измислена фикция (от XIX век), че Македония била неразделна част от българската етническа територия и култура!”
Според българската историческа приказка тюрко -монголските орди безпрепятствено преминават река Дунав и в 681 година заедно със заварените в Дунавската равнина шест славянски племена и едно племе севери набързо се спояват и образуват някаква си симбиоза, скалъпявайки така наречената славянобългарска държава. Но както се знае, ако в тази българска фантастично историческа приказка има нещо вярно, то тази езическа българска държава се развива далеч от християнската цивилизация на Византия. Нещо повече, тази поганска българска държава е във вражда с Византия и с населението в нейните граници. През този исторически период в Македония се организират полунезависими държавно политически формации със свои князе и военни структури, но в рамките на цивилизована християнска Византия. И поради тази историческа реалност и причина Методий е византийски военно-административен управител – стратег, който защитава Брегалничката област от българските нападения, а брат му Кирил разпространява християнството. А това само по себе си означава, че Кирил и Методий водят антибългарска пропаганда и борба. И още нещо, при това положение цели два века така наречената славянобългарска държава и Македония живеят и се развиват като две съвсем различни общности на Балканите.
Ето защо в България се развива тюрко-монголска българска култура (имало ли е такава?), а в Македония се изграждат славяно-македоно-византийска и при това християнска култура и писменост, които са бариера против стремежите на тюрко-монголските ханове. Оттук идва логичният извод, че по това време християнството в Македония е факт.
За разлика от процесите в Македония, приемането на християнството в България става чак през 865 година. Заминаването на Кирил и Методий заедно с техните ученици за Моравия става през 863 година, а една година по-късно българският хан, за да хомогенизира държавата си, започва насилствено да покръства българите въпреки кървавото противопоставяне на тюрко-монголските боляри, т.е. става масово клане на тюрко-хунското племе – българите. И още, нека да се знае, че братята Кирил и Методий според историческите сведения никога не са стъпвали на българска земя, даже и в тези части на Македония, които са завзети по-късно от България.
След като ние, а и българските историци, знаем, че азбуката е създадена в Македония на базата на местния македонски говор, където тюрко-хунски крак не е стъпвал, тогава как може български фантазьори да твърдят, че азбуката на братята Кирил и Методий е българска? Освен това, разбира се, има и теза, че още в VII век Кирил Кападокийски дава „азбука на славяните в Северна Гърция”. Значи, ако това е вярно, тогава в Македония и преди Кирил и Методий писмено е използван този език.
Необходимо е да се знае, че изпращането на Кирил и Методий в Моравия има определен чисто политически и държавен военностратегически характер. Знае се, че Великоморавия е в постоянни конфликти и войни с германите, а България има военен съюз с германската държава. Също така България има военни сблъсъци с Византия с цел да разширява територията си. А както вече споменах, Методий е византийски военно-административен управител – стратег, който защитава Брегалничката област от българските нападения, т.е. той защитава Византия и воюва против България. И не само това. Ето какво още пише академик Блаже Ристовски: „За да се разбере по-ясно изразеният антибългарски характер на тази мисия, достатъчно е да се спомене, че именно в тая 863 година българският княз Борис заедно с Людевид Немски воюва с Великоморавия и с отцепилия се син на Людевид – Карломан, а в началото на следващата, 864 година Византия напада България и принуждава Борис да се откаже от съюз с германците и приеме християнството чрез Цариград”. По този повод може веднага да запитаме българските „историци”: как така, когато Кирил и Методий живеят в Македония, създават азбуката връз основа на местния македонски говор на солуняни – в Македония, а не в България – воюват против тюрко-хунските орди, т.е. против вашите предци, вие имате наглостта да твърдите, че азбуката е българска? От изложеното се вижда, че дейността на Солунските братя Кирил и Методий има определен антибългарски характер.
Нека към казаното дотук споменем, че навремето руският класик поетът Александър Пушкин казва, че пише на македонски език. Също така руският историк, който беше посланик в Република Македония, Юрий Трушин пред радио „Супер” изказа благодарност на македонския народ, заявявайки следното: „Често съм склонен културните връзки и отношения между нашите две страни да поставим пред политическите и икономическите, тъй като аз съм историк, защитил дисертация по македонския въпрос, а Македония, и по-конкретно вашият Охрид, на нас, руснаците, ни дадоха две големи неща: писменост и религия”.
И не само това. Освен много руски историци и академици, то и учени от други народи, които ползват писмеността на Кирил и Методий, признават тази историческа истина. Да, но българите не могат да си признаят, че благодарение на нас, македонците, имат сега писменост и книжнина. Това е историческата истина. България е признателна на братята Кирил и Методий, защото те фактически помагат на тогавашното българско население да приеме християнството и да получи азбука, създадена както вече няколко пъти споменах, върху говора на солунското македонско християнско население.

Остава само още едно: България и българските историци официално да признаят факта, че Кирил и Методий не са българи, а азбуката, която създават те, е изцяло на македонски говор. И българите, и другите народи, които днес използват писмеността, трябва да са благодарни и признателни на двамата Солунски братя за тяхното свято дело.