Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

РЕЧ НА СЪПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ОМО „ИЛИНДЕН“ – ПИРИН АЛЕКСАНДЪР СПАСОВ НА ГЕНЕРАЛНАТА АСАМБЛЕЯ НА ЕФА


РЕЧ НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ОМО „ИЛИНДЕН“-ПИРИН АЛЕКСАНДЪР СПАСОВ НА ГЕНЕРАЛНАТА АСАМБЛЕЯ НА ЕФА НА 13 АПРИЛ 2018 по повод предложената от ОМО „Илинден“-ПИРИН и „Виножито” декларация срещу дискриминацията на македонските малцинства в България и Гърция.
Дами и господа, делегати на Европейския свободен алианс,
Благодаря на ЕФА за храбрата подкрепа, която от години дава на македонците в България и Гърция, и за възможността да представя пред вас, делегатите на ЕФА, драматичната ситуация на македонците в тези страни, членки на Европейски съюз – България и Гърция. Благодаря особено на Лорена и на нейните колеги за посещението, което направиха на македонското малцинство в България през февруари тази година.
Македонските малцинства, които живеят като коренно население в Гърция и България, продължават да се сблъскват с дискриминация и дори с отричане на тяхното съществуване от страна на тези две страни – България и Гърция. Те са редовна цел на слово на омраза в медиите, които промовират стереотипи срещу тях – като това, че самоопределението като македонец представлява национално предателство срещу България, и поради това на македонците се гледа като на врагове на държавата, в която живеят, т.е. България.
Нито едно от правата, предвидени с Рамковата конвенция за националните малцинства, не е дадено на македонците, напротив, те са обект на планомерна и продължаваща десетилетия асимилация. Като последица от асимилацията, дискриминацията и постоянния натиск броят на македонците бе намален от 187 000 през 40-те и 50-те години до 1600 на преброяването през 2011. Гърция дори и не споменава македонците в своите преброявания.
Въпреки че България изгуби 11 случая в Европейския съд по правата на човека заради нарушаване правата на македонците, тя не е регистрирала дори една македонска организация, включително и ОМО „Илинден“-ПИРИН.
Българското правителство игнорира решително всички предложения от национални и международни организации, включително ООН, комисаря по правата на човека в Съвета на Европа и т.н. за подобряване правата на македонците.
За съжаление институциите в България и Гърция, които би трябвало да защитават гражданите срещу дискриминацията на етническа основа, самите са извор на дискриминация срещу македонците и прикриват дискриминацията срещу тях.
10 години откакто България стана член на Европейския съюз, положението на македонското малцинство не се е подобрило. Срамно е, че държава, която е член на Европейския съюз и в момента председател на същия, дискриминира малцинствата на своя територия.
Срамно е, че Европейският съюз толерира тези две страни членки, дискриминиращи хора, защото са това, което са – македонци.
Европейската пасивност по този въпрос в миналото и сега окуражава българската и гръцката политика на отричане на македонските малцинства да бъде издигната на международно ниво. Тези страни злоупотребяват с позицията си на член на Европейския съюз, за да блокират членството в Съюза на Република Македония.
България и Гърция искат от РМакедония да се откаже от конституционното си задължение да защитава македонските малцинства в тези страни и дори да се отрече от основите на македонската национална идентичност – като името, историята и езика. Драматичен пример е скорошната позиция на България „Македония в Европа? – да, македонизмът (македонската идентичност) – не!“
Политиките на дискриминация и непризнаване на македонците в Българя и Гърция са вероятно последната тоталитарна политика в Европейския съюз. В България тя има корен в комунистическия режим по времето на Студената война и управлението на Тодор Живков. В Гърция – в профашистките режими след Втората световна война.
Затова ние настояваме инициативата за Защитен малцинствен пакет, подписана от 1 000 000 души, да бъде реализирана на практика, така че хората да могат да почувстват промяната, да почувстват, че са чути, и да могат да започнат да вярват повече в проекта Европа.
Ние настояваме подходът „няма конфликт – няма проблем“ да бъде изоставен. Трябва да решаваме проблемите между етническите групи, преди да се стигне до конфликт.
Вярваме, че отношенията между нациите, живеещи в обща страна, както и отношенията между държавите трябва да бъдат градени на основата на справедливост, равнопоставеност и взаимно уважение.
Силно вярваме и се надяваме, че ЕФА ще продължи да издига гласа си за забравените и дискриминирани малцинства в Европа.