Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Всички по-малки нации на Балканите имат подобно оправдание – да защитят местните традиции и интереси срещу опитите на по-големите три нации да им наложат своя модел, своя интерес, своите традиции, своята миниглобализация и провинциализация.
Пропагандата и митовете, които разгледах в тази книга, се стремят дори неосъзнато в името на „своята си истина“ да възкресят този пъкъл от миналото. Те са рожба на това минало, те са последните оцелели демони от този пъкъл. Те са не просто невинни заблуди или неистини, оцелели от лудницата на миналото. Те са израз на реална политика, която се опитва да възкреси онези „предмакедонски“ времена, да ремонтира пъкъла на пропагандите. Виждаме го и сега в опитите да бъде принудена РМакедония да променя историята. Не им е достатъчно да лъжат. Искат лъжата им да бъде призната за истина. Очевидно е, че не могат да направят лъжата си международно приета, не могат да накарат мнозинството в научната общност да вярва в нещата, на които претендират. Остава им само да насилят и изнудят най-слабия си съсед в най-трудния му момент. Поне той да признае, че са прави. Защото, ако и той не признае, тогава какво ще остане от тези лъжи? Защото със самото си съществуване и македонската нация, и македонската държава не само показват, че тези две национални митологии са именно това – набор от съвременни митове, но и привличат вниманието към този факт на световната наука, която иначе не би обърнала внимание на тези малки за нея проблеми. Ако Македония не съществува, или поне ако бъде принудена да признае, че България и Гърция са прави, тези две лъжи все още имат шанс да отклонят вниманието на научната общност от себе си. А те именно това желаят. Да бъдат оставени сами да казват кое е истина и никой да не проверява и оспорва. Защото проверката значи смърт. Ако македонската историография при цялата й слабост ги наранява толкова, какво ли ще стане, ако тук се насочат прожекторите на световната наука?
Историята за съжаление се използва, за да се доказва не това, което е било, а това, което трябва да бъде, и онова, което не трябва да бъде. Или както го е рекъл „другарят Тодор Живков“ – „македонско малцинство в България няма и не може да има“. По същия начин и „македонска нация няма“ – не защото не я има, а защото не трябва да я има. Подобен начин на мислене е крайно време да… умре.
Това е още една причина да бъде написан подобен текст.
Но има и още нещо. Тези митични лъжи се използват, за да ограничават правото на хората да бъдат такива, каквито са и каквито се чувстват, каквито са научили от родителите си. Така те не са проблем само на група интелектуалци, но се превръщат в проблеми и на обикновения човек, стават причина за омраза, обиди, унижаване, кавги и спорове по интимни за хората неща. Превръщат историята от академична наука в кръчмарска и улична пародия. Тласкат хората да се карат, мразят и делят не заради неща, които съществуват днес, а за неща от далечното минало, които дори невинаги е сигурно дали са съществували.
Крайно време е човекът на Балканите да бъде оставен на мира. Историята също трябва да бъде оставена на мира. Което означава да се оставят на мира историците, а и те да оставят на мира политиката. А политиците да си гледат работата.

(Продължава в следващия брой)