Факти и документи от миналото

МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ И РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА НА БАЛКАНИТЕ

Вл. Поптомов
Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Разбира се, излишно е да се обяснява, че от страна на македонските революционери също се проявяваше неразбиране на голямата освободителна роля на работническата класа, която, освобождавайки себе си, същевременно освобождава народните маси и от всякс друго потисничество, в това число и от националното потисничество. Те не разбираха ясно, че в лицето на работническата класа и на социалдемократическите партии на Балканите, те имат своя най-верен, най-последователен и най-мощен приятел и съюзник.
Това неразбиране и от едната, и от другата страна се дължи главно на незрелостта още на социално политическите условия на Балканите, където феодализма бе на изчезване, а капитализма бе още недостатъчно развит.
Така се и обяснява защо голямото въоръжено въстание на македонския народ в 1903 год., известното Илинденско въстание, протече съвършенно изолирано и не получи никаква подкрепа от каквато и да е обществено-политическа сила нито в самата Турция, нито отвън — от съседните балкански държави.
С Илинденското въстание се завършва първоначалния период, първият етап на македонското освободително движение.
В периода след поражението на Илинденското въстание, се започва втория етап на македонското освободително движение, който продължава до края на първата световна война.
С какво се характеризира този етап? Той се характеризира с това, че в македонското движение вече открито се почва диференциране, деление на десница, и левица. Начело на десницата застават лица като Гарванов, Сарафов, Тодор Александров и др. Сравнително най-последователно левичарско движение се оказа серското революционно движение, начело с Сандански, Чудомир Кантарджиев, Димо х. Димов и др. Към левицата принадлежи и стария революционер, другар на Гоце Делчев, Гьорче Петров, а така също ръководителя на струмичкия окръг, — Чернопеев и др.
Господствуващо положение в този период все повече взема десницата, която постепенно попада напълно под влиянието на официалната завоевателна политика на велико-българските клики и която направи от ВМРО едно послушно оръдие в ръцете на Фердинанда и на кликата около него.
През този период влиянието на работническата класа и на социалдемократическите партии върху левицата от македонското движение значително се засилва. Това особено очевидно се проявяваше сред дейците на серското революционно движение, в чиято среда, както е известно, се формира такъв крупен комунистически деец, какъвто стана по-късно Димо х. Димов.
Третият етап в македонското освободително движение се започва от 1918 г. и свършва с началото на втората световна война.
Под влиянието на войната и главно на Великата руска октомврийска революция, през този период става голяма идеологическа еволюция в македонското движение. Извърши се една забележителна преориентация, едно идейно превъоръжаване в левицата на македонското движение, чието влияние всред македонските маси се засили твърде много. Македонският народ в своето огромно мнозинство отиде на ляво. Във Вардарска Македония в изборите за Конституантата в 1920 г. югославянската комунистическа партия взема повече от 40 депутати. Почти целият македонски народ в тази област гласува за комунистите. Почти същата картина се наблюдаваше и в другите две части на Македония, — в Пиринска и Егейска Македония.
Лозунгът за съюз на национал-революционните движения с освободителното движение на работническата класа намери найголяма популярност всред национално-угнетените на Балканите и особено всред македонския народ. Начело на новата левица в македонското движение изпъкна голямата фигура на Димо х. Димов, а по-късно на Димитър Влахов, Симеон Кавракиров и др.
Македонската десница, изолирана почти напълно от македонските маси, стана още по реакционна, постепенно се фашизира и в края на краищата се превърна в една терористическа банда, която бе лишена от всякакви идейни и морални принципи и се бе поставила напълно в разположение на велико-българската авантюристическа клика около цар Борис. Безпринципността и наемническата роля на десницата я доведе най-после до пълно разложение.
Този етап на македонското освободително движение се характеризира с идеологическата и политическа подготовка на съюза на македонското движение с работническото движение, с комунистическото движение.

(Продължава в следващия брой)