Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


В деня, в който щели да се дадат игри в театъра, Филип се запътил там без телохранители, придружен само от сина си Александър и от зетя си. Тълпата се притискала да види най-великия цар на Европа, който се намирал на върха на щастието си. Тъкмо когато Филип престъпвал прага на театъра, един млад македонски болярин, Павсаний, го нападнал и пробол с келтски меч. Сред бъркотията убиецът успял да избяга към градските врати, дето го чакали готови коне. Ала конят, който той възседнал, се спънал и Павсаний паднал; благодарение на това Филиповите телопазители Леонат, Пердика и др. могли да го настигнат и убият.
Разказва се, че убиецът действал по лични мотиви: понеже бил тежко обиден от Атала, оплакал се на Филип, но не можал да се добере до своето право; затова се решил да му отмъсти. Обаче повдига се въпросът защо Павсаний не си е отмъстил на самия Атал? Явно е, че той е бил оръдие в чужди ръце. Но кой е бил моралният виновник за убийството? На тоя въпрос не може да се отговори с положителност. Според официалната версия в заговора били замесени синовете на Аероп (Херомен и Арабай) от линкестийското княжеско семейство; те били наказани със смърт. Само най-младия син Александър, зет на Антипатър, ако и да бил подозиран в съучастие, бил пощаден, защото пръв поздравил Александър, сина на Филип, като цар. Ще трябва обаче да забележим, че линкестийските князе едва ли са целели сами да заемат македонския престол, както предполага Шефер. По скоро те са искали да премахнат енергичния цар, който унищожил отделните македонски царства, за да могат да възстановят отново властта си в Линкестида. Приема се дори, че те са намирали в сношение и с персийския цар: действително в едно писмо до Дарий Александър Велики обвинява персите, че станали причина да бъде убит Филип, с което те дори се гордеели. За подкрепа на това предположение може да се преведе и обстоятелството, че Аероповият син Александър, който бил простен, по-късно бил заловен в предателски сношения с персийския цар Дарий и в 330 г. бил наказан със смърт.
В старо време и самата Олимпиада била подозряна, че била участвала в заговора против Филип. Това ни най-малко не би противоречило на нейния демонски характер. Може да се приеме, че когато Филип се оженил за Клеопатра, с което се заплашвало и правото за престолонаследството на сина й, тя с удоволствие би видяла смъртта на мъжа си.

(Продължава в следващия брой)