Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Текст като този може да продължи безкрайно. А този текст достигна до времето, когато количеството запазени примери за македонско национално съзнание драстично нарастват, и то в геометрична прогресия. Защо тогава да спира точно сега? Защото постигна целта си.
Да се върна на причината, поради която започнах този текст. А тя бе да се разгледа „цял набор от митове и легенди, разпространяващи се сред хората. Те не са плод просто на народното незнание. Те имат корен в средата на така наречени историци. Креирани са често съзнателно по принципа на целесъобразността, според който не е вярно онова, което е истина, а онова, което им отърва. Основополагащата идея в тази пропаганда е, че македонци трябва да няма, а в никакъв случай – нещо славно македонско. Именно за някои основни моменти в тези легенди, използвани и като аргументи от кръчмата до вестника и от телевизията до историческата бумага, искам да се спра накратко“.
Моята цел не бе да опиша историята на Македония, нито да представя всички съществуващи доказателства, подкрепящи македонската позиция по тези въпроси. Всъщност и няма някоя обща „македонска позиция“ по всички исторически въпроси. Целта бе да се разгледат критически антимакедонски митове, креирани в България и Гърция, за да се защитят българската и гръцката национална митология от македонската заплаха. Защото македонската нация наистина се явява опасност за тези национални митологии. Тя със самото си съществуване показва, че те не са истина.
Мисля, че тази цел тук бе постигната. Не бяха показани нито всички доказателства, нито всички аргументи, а нито разгледани всички събития, които доказват и показват неверността на съответните национални претенции.
Показани, разгледани и коментирани обаче бяха достатъчно, за да стане това ясно и очевидно.
Очевидно е, че македонската нация е продукт на естествено развитие, започващо близко до времето, когато започва развитието и на гръцката, и на българската нация. Не е по-изкуствена от тях. Развила се е във всички части на Македония, и то въпреки отсъствие на подкрепа от някоя велика сила.
Митове като „Македония е гръцка“, „Македония е българска“, „македонците са гърци“, „македонците са българи“, „македонска нация не съществува“, „македонската нация е измислица на сърбите“, „македонската нация е измислица на Коминтерна“, „македонската нация е измислица на Тито“ и подобни са просто епизоди от сънищата на гладната кокошка. Те са очевидни неистини. Всъщност дори и без каквито и да е доказателства, когато човек ги събере на едно място, логиката показва, че те не биха могли да бъдат верни в едно и също време. Всяка една изключва всички други.
Това не означава, че подобни твърдения не са подкрепени с никакви аргументи и с никакви исторически източници. Това означава, че те не са истина, не са научно обосновани. Защото всеки би могъл да намери аргументи и доказателства за много подобни неща. Например, че „Македония е скитска“, „Македония е илирска“, „Македония е тракийска“, „Македония е римска“, „Македония е варварска“. Можете да постъпите така и с България, и с Гърция. Това въобще не е трудно. Просто е непочтено. Защото това, че имате едно-две доказателства, не значи, че казвате истината. Особено когато, както е във всички подобни случаи, премълчавате мнозинството доказателства. Точно това правят и онези, които доказват и по-горе споменатите позиции. Те привеждат примери, че Македония е такава, каквато им се иска, но никога не разглеждат сериозно всичко онова, което оспорва позицията им. Те премълчават неудобните неща. Така че никога не могат да стигнат по-далеч от полуистината, а полуистината по своята природа е два пъти лъжа.
Характерно във всички подобни претенции е, че предварително се изключва най-простата възможност: „Македония е македонска“. Всичко може – само това не може. При това последното твърдение дори не предвижда, че Македония винаги е принадлежала на македонската нация, нито че от времето на Ной до днес съществува неизменен македонски народ. То предвижда обаче, че историята на територията Македония трябва да бъде разглеждана като история на хората, живели и живеещи в Македония, а не като някаква интелектуална собственост на хора, които нито живеят там, нито са живели. Тя не е колективна собственост на колективи, чиито мнозинство няма нищо общо с Македония. А точно с това се сблъскваме. Излиза, че историята на Македония по никакъв начин не принадлежи на няколко милиона нейни жители, чиито предци от незапомнени времена са живели тук (те, мръсниците, дори я „крадат“), а се настоява, че тя е законна собственост на двадесетина милиона души, 90% от които не са жители на Македония, а и предците им никога не са били. Не е ли абсурдно това? И кой краде историята?!
Всички нации на Балканите са съвременни. Претенциите им за славно минало са единственият начин да оправдаят нуждата въобще да съществуват.
Защото извън тези аргументи те други нямат. Наистина, защо да съществуват държави като балканските, които нито могат сами себе си да защитят, нито имат икономика достатъчно силна, че да осигури нормален стандарт на жителите (без външно дотиране), нито са в състояние да оцелеят без външна финансова помощ (всичките са банкрутирали неведнъж и дваж), а дори не са в състояние да поддържат самофинансираща се култура (във всичките се налага държавата да дофинансира). Нито един писател на Балканите не е в състояние да се издържа от продажбата на книгите си. Освен ако не ги преведе на някой световен език. Така че разбираеми са както нуждата на балканските нации да се докажат като струващи нещо, така и стремежът им да защитят себе си срещу подкопаването на единствения аргумент за тяхното съществуване. Разбираемо е отчаянието им демонстрирано в готовността им да минат през трупа на някоя от другите нации, за да постигнат това. Но не е оправдаемо. Неоправдаемо е и насилието им над истината.
Проблемът е особено болезнен за най-големите и първоформирани нации на Балканите. Те нямат нито едно друго оправдание за своето създаване. Обратно на очакваното, именно те са най-раними по този въпрос. Тяхното създаване може да се сведе до необмислено и неразумно желание, подкрепено от каприза на големите сили. И това е всичко. Нито икономическа, нито културна, нито религиозна, нито някаква друга реална нужда не е диктувала създаването им като нации, а още по-малко като държави. Ако не е вярата в славното им минало, което трябва да се възкреси отново, ако не е изфабрикуваният завет на предците им, който са длъжни да следват, всичко може да се сведе до глупав каприз и жалка заблуда, родила безброй нещастия.
Колкото и да е странно по-малките нации на Балканите, развили се по-бавно или по-късно, имат по-обосновани и сериозни причини да съществуват. Това може да се демонстрира чрез македонския случай. Макар и започнала по същия път, македонската нация получава допълнително съвсем сериозна и обективна причина за съществуване и нужда от своя държава. Причина, каквато „трите“ нямат. И тази причина са именно тези три нации и техните държави. И по-точно техният опит да се разширят в Македония. Пропагандната война, последвана от партизанска и накрая реална такава, превърнаха Македония в пъкъл. Превърнаха я в земя на конкуриращи се лъжи, земя, в която всичко свято бе извратено и осквернено. Конкуриращите се пропаганди оскверниха семейството, разделяйки брат срещу брат и баща срещу син. Оскверниха училищата, които от място на изучаване на истината се превърнаха в места за промиване на мозъци. Оскверниха храмовете, превръщайки ги в центрове на омразата и разделението. Оскверниха дори гробищата, забранявайки на хората от конкурентните пропаганди да погребват близките си в тях (или дори изхвърляйки погребаните). Нито животът, нито смъртта запазиха светостта си. Най-малко от всичко – историята. Корумпираха идентичността на хората с пари и обещания и насилваха свободната им воля, ако тя не им бе угодна. В името на историческата истина унищожаваха историческото и културното наследство, съсипваха или подменяха традициите. Накрая не просто поделиха, а разкъсаха територия, която бе силно свързана икономически, културно, езиково и исторически; разкъсаха я политически, културно, езиково… Поделиха населението й. Отговор на този пъкъл бе формулата на ВМРО за спиране на пропагандите, разделящи хората и обединяването им в борба за извоюване на автономна Македония. А след подялбата през 1913 – и за борба за обединение на Македония.

(Продължава в следващия брой)