Факти и документи от миналото

МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ И РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА НА БАЛКАНИТЕ

Вл. Поптомов
Предоставил ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Македонското национал-освободително движение се зароди и разви в един преходен период на социално-политическо развитие на Балканите. Прогресивният период на буржуазната класа, общо взето, беше вече завършен. В същото време работническата класа, пролетариата на балканите, беше още твърде слаб, политически и организационно неоформен и влиянието му върху другите революционни движения, в това число и върху македонското движение, бе твърде незначително.
Така в 1904 г. общият синдикален съюз в България е наброявал 1.500 члена, а в 1909 г. — 3.424 члена. Социалдемократическата партия в България в 1909 г. е наброявала всичко 2.143 члена.
В 1909 г. сръбската социалдемократическа партия е наброявала 1.800 члена, а общото число на работниците в синдикатите е възлизало за същата година на 4.000.
Почти в същото положение се намира работническата класа и в другите страни на Балканите. Що се отнася до положението на работническата класа в Турция, то тя, разбира се, и в политическо и в организационно отношение заемаше най-последното място на Балканите.
По този начин македонското освободително движение бе поставено в едно много неизгодно политическо положение. От една страна то бе изложено на реакционното влияние и на ударите от страна на балканските династии и на буржоазията в балканските страни, която ставаше все по-шовинистическа, все по-завоевателна и по-реакционна, а от друга страна, то неможеше да получи почти никаква подкрепа от революционните движения на работническата класа, в чието лице то трябваше да намери своя мощен приятел и съюзник.
Без съмнение македонското освободително движение в своите първи стъпки, в своя начален период, изпитваше влиянието на традициите на българското освободително движение начело с Левски, Ботев, Бенковски и др. Но това бе само едно идейно влияние.
Използван бе също така и организационния опит на българските революционери. Подкрепа, обаче, организирана обществена подкрепа, македонското движение не получаваше нито от една обществена сила в България или от другите балкански страни. Наистина, македонските революционери намираха съчувствие и получаваха известна материална помощ от някои по-прогресивни слоеве на българската общественост, но това се вършеше повече или по-малко стихийно, неорганизирано и, следователно, не можеше да бъде значителен фактор, който постоянно да тежи на везните на македонската освободителна борба.
Ето защо, вътрецшата македонска революционна организация, която се създаде в 1893 г. в Солун, изникна и се разви повече или по-малко като една самостоятелна македонска организация, със своя собствена идеология, макар и твърде сходна с идеологическите традиции на българските революционери от освободителната епоха, и разчитаща само на вътрешните сили на македонския народ. Някои от основателите на организацията, като Гоце Делчев, Дамян Груев и др., макар и да считаха себе си даже за социалисти, всъщност както в своите идеи, така и в своята революционна практика, се проявиха само като революционери-демократи и нямаха никакви връзки с социал-демократичсските партии на балканите. Иначе и неможеше да бъде при съществуващите социално-економически условия на Балканите и специално в Турция.
Това е първоначалния етап в развитието на македонското национално-освободително движение. В този етап то се развива повече или по-малко самостоятелно и идейно и организационно, като едно национално-демократическо движение. Неговият основен политически лозунг е — автономията на Македония. То е принудено да води борба против официалната политика на балканските династии и велико-държавните клики, чиито домогвалия са насочени към заграбването, към присъединението на Македония. Тази борба взема характер и на въоръжена борба против върховистките чети, които София, Белград и Атина изпращаха не за да подпомогнат освободителната борба на македонския народ, а за да се борят против неговата вътрешна революционна организация, против неговия революционен авангард и за да сеят деморализация и смут в Македония.
Отношението на балканските социалдемократически партии към македонското национално освободително движение и този период е повече или по-малко „неутрално”. Идеологически социалдемократите считаха македонските революционери за националисти и „патриотари”. Това бе едно неправилно отношение, което се дължеше на едно доктринерско схващане по националния въпрос, на едно неразбиране съдържанието на македонското национал-революционно движение, което в своята социална същност бе едно масово селско движение за земя, насочено против турските бейове и паши, против турския феодализм и, следователно, едно широко прогресивно движение. Живота, обаче, е по-силен от мъртвата доктрина и затова често на практика социалдемократите оказваха голями услуги на македонското революционно движение. Не случайно ръководителя на Крушовската репуплика през Илинденското възстание бе известният тесен социалист Никола Карев. Тесен социалист бе и твърде популярният крушевски войвода Велко Марков и др.

(Продължава в следващия брой)