Насилие, политика и памет

МАСОВА МАРГИНАЛНОСТ

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)


Следващият спомен, който ще разгледам, е взет от Георги Димитров Янев, роден през 1927 г. в Петрич, с висше образование, работил е като икономически директор на завода за водомери в града, женен, член на БКП от 1954 г., а в ново време – на БСП. Спомените му са записани през юни 2010 г. в град Петрич от Михаил Груев и Веселин Тепавичаров.
В неговите спомени имаме три интересни момента. Първите два са свързани с преброяването през 1946 г., когато е бил преброител и е присъствал на инструкциите, които са правени на преброителите. И тук той е категоричен в следните неща. Не е имало нито инструкции за насилие, нито е имало някакво насилие. И също така – хората с редки изключения са се приемали македонци, а редките, които са възразявали, по-често са го правели не от национални причини, а от други. След това дава и спомени за смяната на паспортите, но тогава не е бил пряк участник и прави сериозно хронологическо объркване и грешки. Но да видим поред.
Инструкциите към преброителите
„Преди да тръгнеме, така да се каже, по къщите, се проведе инструктивно съвещание. Там имаше представители на властта и учени, за да пояснят въпроса защо трябва да ги пишем хората македонци. И го обясниха така – че ние сме българи, нашите хора… повечето са избегали като българи от родните си места, но в резултат на антифашистката борба през Втората световна война се оформя ново национално съзнание – македонското, понеже Тито вече беше организирал македонска част. Само че на това голямо съвещание един от известните комунисти в Петрич – Димитър Сухаров, стана официално и каза: „Как ще ни пишете македонци? Ние сме си българи. Как ще се явим пред хората? Ние бегахме като българи. Най-будното население от Македония, от гръцка и сръбска Македония са били българи и като българи са били преследвани и са бегали. И как така сега ще станем македонци?“. И така го обясниха – „сега се формира нова нация – македонската“, и в потвърждение на това и по давление на Тодор Павлов Венко Марковски още в концлагера Кръсно поле, Ксантийско, е написал една поема „Роби“, за да подчертае този въпрос и за развиване на македонската нация. Че този край е потискан от българи, сърби, от гърци и накрая се създава възможност да се оформи нова нация в борбата. И даже съм я запомнил тази строфа негова, понеже Венко Марковски беше министър на просветата при комунистите в Македония, и в тая книга „Роби“ пише: „Няма три Македонии, една е Македония и тая Македония, досега разделуема от империалистите, има своя език, обичаи, икономика, история и територия и днес се формира в нова млада нация“. И това е теорията. А тия показателите за нацията… Такава беше обосновката – формирането на нова нация“. (Груев, 252, 253).
Разбираемо, е че е имало объркване сред самите преброители, както и сред инструкторите, а също така че е имало несъгласни, та нали поне 1/3 от хората са се смятали вече за българи, а този процент в администрацията е бил още по-висок, като е имало и доста „колонисти“ (както ги нарича през 1935 г. Антон Попов) от България. Някои са били участници в екзархийските борби и бегълци в България като такива. Други са били прогонени от Егейска Македония от Гърците с оправданието, че не са гърци, ами българи. БКП реално не е направила нищо в периода 1944-1946 г. да се изясни този въпрос. Напротив, тя съвсем целенасочено саботира опитите на местните македонски комунисти да работят в тази насока. До момента на преброяването всичко се изразява в няколко фрази от Георги Димитров, Цола Драгойчева и Трайчо Костов, че има македонска нация и че македонците трябва сами да решат съдбата си. БКП е била и теоретично и политически напълно неподготвена как да обясни македонската нация по две причини. Първо, защото не е искала да влезе в конфликт с останалите партньори от Отечествения фронт, които не са приемали, че има македонска нация, и не е искала да даде оръжие на опозицията да я обвинява в предателство на българщината. Затова е гледала да избягва този въпрос колкото се може повече, а когато е била принудена да се произнесе, е гледала да мине с общи и двусмислени фрази и е избягвала всякакви ясни позиции по въпроса. Втората причина е вътрешна – в самата БКП въпросът въобще не е бил изяснен и през 1945-1947 г. се водят множество дебати в Македонския научен институт и извън него между различни македонски дейци в БКП. Оформят се две фундаментално различни течения.
Едното, чийто изразител е Владимир Поптомов, поддържа, че македонската нация се ражда от българската постепенно, започвайки от 1878 г. и особено между двете световни войни във Вардарска Македония. За тях времето на Екзархията е положително, а дейците на ВМРО са главно българи, а решаващия момент на формиране на нацията е партизанското движение в Македония след 1941 г. За това течение македонско самосъзнание в Пиринска Македония не е развито, но е добре да се подтикне поради идейни и политически причини във функция на обединение на Македония.

(Продължава в следващия брой)