Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Буйният Александър не можал да пренесе тая обида: „Нима ти, негоднико, смяташ мене за незаконороден?”, извикал той на Атила и му захвърлил една чаша върху главата: намесил се и Филип, който дори изтеглил меч против сина си. Поради тоя скандал Александър с майка си, под чието влияние се намирал сега, избягал в Епир: там Олимпиада се опитала да възбуди брата си против Филип. Обаче в това си начинание Олимпиада не успяла, защото брат й Александър Епирски, който дължал положението си на Филиповата мощ, разбрал, че било в негов интерес да си остане в добри отношения с Филип и че всякакъв опит за въстание против него би бил осъден на несполука. Ето защо Александър, синът на Филип, се отправил от Епир при старите неприятели на Македония, илирийците. Колко Филип бил сърдит на Александър, показва и обстоятелството, че някои от приятелите на последния (напр. Харпал, Птолемей, Неарх и пр.) били изгонени от Македония.
Обаче работата не отишла до крайност. Скоро било постигнато помирение между Филип и Александър, и то както се предава, чрез посредничеството на коринтиеца Демарт. Бъдещият македонски повелител се върнал в царския двор, защото едва ли може да се предполага, че Филип е мислел да лиши сина си от престолонаследник. За да се помери с Александър Епирски, брата на Олимпиада, Филип му обещал дъщеря си Клеопатра за жена. Атал заедно с Пармения били изпратени (пролетта 336 г.) в Мала Азия, за да започнат войната с Персия. Въпреки това, както изглежда, по-раншното искрено съгласие между бащата и сина не могло вече да се възстанови, загнездилото се между тях недоверие се проявило и при други случаи. Скоро обаче злодейска ръка турила край на Филиповия живот, тъкмо в момента, когато се готвил да напише нов лист в славната история на своята родина.
През есента 336 г. Филип поискал да отпразнува с голям блясък сватбата на дъщеря си Клеопатра с Александър Епирски в старата столица Еге, дето според македонски обичаи били погребани всички царе; според една легенда, докато наследниците на първия Пердика се погребвали там, царската власт щяла да остане в неговия род. С тия тържества Филип искал да отпразнува и щастливия завършек на своята жизнена задача, на която посветил най-хубавите години на живота си. Македонският народ взел живо участие в празника: били поканени гости отвсякъде; пратеници от князе и елинските градове, между които била и Атина, донесли златни венци и други подаръци за Филип и младоженците. Били уредени и бляскави игри, музикални състезания, в които участвали именити гръцки художници. Мисълта на Филип била заета с предстоящия поход против Персия. По негово желание поетът Неоптолем декламирал стихове, в които се загатвало за пропадането на персийското царство.

(Продължава в следващия брой)