ИСТИНСКО ДОБРОСЪСЕДСТВО, СЪЖИТЕЛСТВО И ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ СТРАНИТЕ НА БАЛКАНИТЕ МОЖЕ ДА ИМА САМО И ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ СТРАНИ ВЗАИМНО ЗАЧИТАТ И ПРИЗНАВАТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА ВСЯКА ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ СИ

ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС ОЧАКВАМЕ ДА КАЖЕ: ИМАМЕ МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ!

ЯН ПИРИНСКИ


Ние, македонците, които открито и ясно заявяваме нашата македонска национална идентичност и самосъзнание в България, вярвайки в прогресивните и общочовешки идеи и принципи за правда, свобода и справедливост за всички хора по света, винаги сме призовавали политиците и държавниците на съседите на Република Македония взаимно да осъществят истинско приятелство и добросъседство.

Те, съседите на Република Македония, много добре знаят своята недалновидна и недобросъседска политика, но най-вече и шовинистическите си аспирации към Македония в миналото и днес. Нека само да посочим времето след Букурещкия договор за подялба на Македония през 1913 година. Това е близко минало и не може да се забрави. Вардарският дял на Македония бе даден на Сърбия, Егейският – на Гърция, и Пиринският – на България. Населението в тези съседни страни на разпокъсана Македония бе подложено на най-жестоки и нечовешки мъчения, за да го присвоят и съответно направят сръбско, българско и гръцко. Населението в Егейския дял на Македония бе зверски подложено на геноцид, избивано, изпъждано от родните си огнища. Каква жестока съдба преживяха прогонените македонци, разпръснати по света! Това е истината, но Гърция мълчи, сякаш нищо не се е случило!
След няколко години политическата ситуация се промени. България се съюзи с Хитлер, а той й предостави да владее Егейския и Вардарския дял на Македония, т.е. в тези два дяла на Македония хората живееха в окупация. Но фашистка Германия бе разгромена, а българската войска и администрация бе прогонена и от Егея, и от Вардар от борците против фашизма. След това се установи в някои страни така нареченият комунистически режим, в това число и в България. Както е известно, бе създадена и Федеративна република Югославия, в рамките на която бе изградена и новата македонска държава – Народна република Македония. По това време и в България се даде правото на автономия на населението в Пиринския дял на Македония. В училищата се изучаваше македонска история и македонски език. Тогава и аз в гимназията в Сандански учих македонска история и език. Имаше учители от Република Македония. А брат ми учеше за македонски учител в Скопие. Но стана обрат. След като Тито не прие болшевишката пролетарска диктатура на Сталин, то отношенията между България и Югославия се влошиха. Македонските учители бяха принудени да се завърнат в Македония. Започнаха гоненията на македонците, много бяха осъдени и лежаха по затворите.
Дойде време, когато болшевизмът бе ликвидиран и в България. Гражданите на България очакваха демокрация, промени, в това число и ние, македонците. Изградени бяха и македонски организации и партията ОМО „Илинден”-ПИРИН. Партията бе регистрирана и при изборите имаше избрани македонци съветници в общините в Пиринския дял на Македония. Разбира се, и това, че от 1992 година бе регистриран и вестникът на македонците „Народна воля”, който се издава в Благоевград и днес. Но българските политици и държавници след като видяха, че македонците се множат, решиха да отнемат регистрацията на партията и до ден-днешен, въпреки че България вече 11 пъти бе осъдена от Международния съд за правата на човека, ние още сме в немилост. Докога?!
Сега България пое председателството на Европейския съюз – страната, която да е за пример в Европа относно недискриминацията и правата на малцинствата, а тя дори отказа да разговаря за тях с европейки парламентарни партии като ЕФА.
ЕФА поиска на два пъти (октомври и февруари) среща с министрите на образованието, правосъдието, външните работи, с Комисията за борба с дискриминацията и други български институции. Целта на срещите бе да се разговаря за 10 години българско еврочленство, българското европредседателство, с българските институции, решенията на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Европейската комисия срещу расизма и дискриминацията, положението на малцинствата в България и особено македонското малцинство. Нито през октомври, нито през февруари беше даден какъвто и да е отговор от страна на българските институции. Те дадоха мълчалив отказ.
След всичко случило се досега, казано накратко, за жестоката съдба на македонците от съседите й, то ние, македонците, питаме: България, поемайки председателството на Европейския съюз, ще признае ли македонското малцинство в страната си и ще разреши ли регистрация на македонските организации и сдружения?
България сега има мандат шест месеца да е председателстваща на ЕС, а приоритет й са Западните Балкани. Борисов обещава, че ще направи необходимото този район да бъде включен в европейската общност. Той изяви, че ще въздейства на гръцкия премиер да се сключи договор за добросъседство между Република Македония и Гърция. Но това са само думи, защото и двамата са богато опиянени от шовинистическите си миражи.

Ето защо и двамата премиери трябва да знаят следното: гръцкият – че в Гърция мнозинството от хората са гърци, затова държавата им се казва Гърция; същото е и за Македония, мнозинството са македонци, затова тя се казва Република Македония, а българският – да знае, че населението в Македония е македонско, а не българско. Това е единствената алтернатива, ако те са за стабилността и мира на Балканите.