Насилие, политика и памет

МАСОВА МАРГИНАЛНОСТ

Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)


След като прави изявлението си за това, че дейците на ВМРО били българи, Длъгацев е арестуван, бит и лежи две години без присъда. Интересно обаче, че когато го освобождават, въпреки че е бил подложен на толкова мъчения, вместо да мисли за бягство, се връща в Щип и прави там годеж. Когато пак е арестуван и му е предложено да емигрира на Запад, отказва и моли да остане в Македония (въпреки че вече е репресиран). Когато му отказват и му дават избора между Запада или България, се връща в България. Ако приемем максимата, че думите могат да лъжат, но не и делата, всъщност г-н Длъгацев е бил просто „македонист“, попаднал в мелницата на голям международен политически сблъсък, който го е смлял. Какви са били истинските му чувства, показва това, че дори и репресиите не могат да го накарат да мисли за напускане на Македония, той не си отива, той е прогонен, като умолява да го оставят. Когато се оказва, че е невъзможно, логично избира България (чийто гражданин е бил, знаел е езика и е имал роднини). Така се озовава в България, защото е нямал възможност да остане в Македония. Удивителен пример: никакви убеждения и заплахи от страна на изпратените през 1948 г. български емисари не успяват да го накарат да напусне Македония, самата Македония го прогонва – трагична съдба на много хора.

Дошъл от Македония през 1956 г., той е 4 години без работа и работил като трудовак. Това е времето, когато България все още признава македонската нация и малцинство, и хора като Длъгацев, макар за предпочитане е да бъдат на сигурно под контрол в България, където не биха могли да направят „бели“, все пак не са били необходими на режима. Длъгацев е на дъното и ненужен на никого. Но в навечерието на голямата промяна и началото на пълното отричане на македонците се появява изведнъж голяма нужда от неприятелски разположени спрямо Македония хора и особено такива, които са готови да си сменят националността. Длъгацев през 1962 г. става изведнъж учител по история, става и заместник-директор по-късно, а се пенсионира като директор в училището „Кирил и Методий“ в село Тополница (Петричко). След формирането на основата на Републикански съвет за лекционна пропаганда към НС на ОФ, на лекторските групи на ЦК на ДКМС, ЦС на БПС и др. на дружеството „Георги Кирков“ през 1971 г. той става в него лектор по македонския въпрос. (Груев 235, 236, бел, 13 и с. 239).

(Продължава в следващия брой)