Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Наистина членовете на съвета (синедриона) не са били непосредствени представители на целокупната нация, а само на отделните държави. Ала с време тоя съюзен съвет могъл да се засили и да стане най-после представител на целия народ и на неговите общи интереси. Че това е било възможно, ни показва произходът на големите елински съюзи в III в. пр. Хр., преди всичко Ахейският, в който федералното начало е намерило най-чисто въплъщение.

Като изтъква всичко това, Керст заключава, че коринтския съюз не означава обединението на Елада в пълен смисъл, защото тоя съюз стоял още под едностранчива власт на ръководната сила, която била още доста чужда в дотогавашната елинска история. От друга страна обаче, трябва да се приеме, че тоя съюз не изключвал напълно възможността по-нататък да се развие гръцкият живот в национална посока. Фактически тия заложби не могли да се развият благодарение на елинския партикуларизъм и на космополитическата тенденция на основаното от Александър всемирно царство. По тоя въпрос най-вярно ни се вижда мнението на английския учен W.W. Tarn, който казал: „Ако дори би се доказало, че македонците са били гърци, все пак оттук не би трябвало да се заключи, че с коринтския съюз било постигнато гръцкото обединение, защото същественият въпрос тук е, че гърците отказали да го смятат за такъв. Важното в случая не е било кръвта, а духовното становище: истинско единение означава обща воля, а такава не съществувала. Македонската намеса в Елада трябва да се прецени по собствената си стойност и да се схване както властта на атинците върху островите или намесата на Тива в Пелопонес. Кръгът на гръцката култура обемал един брой несговорни по между си единици с различна и често смесена кръв. Македония, влизайки в тоя кръг, прибавила към него една нова единица, по-мощна и по смесена по кръв. Нови промени и комбинации на несговорните единици станали възможни и се осъществили, но те били не по-малко ефимерни, отколкото старите. Македония била тъй далеч от обединението на Елада в IV в., както и Атина в V в.”

ХV

Филип в Македония. – Нова женитба на Филип и разпра в семейството му. – Сватбата на Клеопатра с Александър Епирски и убийството на Филип. – Виновните на престъплението. – Фарс в Атина. – Характеристика на Филип. – Заключение.

(Продължава в следващия брой)