Факти и документи от миналото

МАКЕДОНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР

М. Сматракалев


За нечестивата дипломатическа игра по националните въпроси от господствующите слоеве ни дават много поучителна картина събитията в Македония, най-важния обект за завладяване от техна страна. За тая страна сърбите претендираха като естествен изход към Бяло море по долината на Морава и Вардара. Гърците претендираха като необходим хинтерланд за своето дълго крайбрежие. Българските реакционери пращаха сърбите зад Дунава и на Адриатика, гърците към островите, а Македония запазваха за себе си като необходима площ за своето икономическо развитие. За тия свои икономически нужди, обаче, те не приказваха. Приказваха и спореха, че Македония национално принадлежи на всека една от тях. За да оправдят тая си теза, те туриха в ход грамаден апарат за национална пропаганда. А Великите сили, чиито интереси също се преплитат тук, туриха в действие религиозната пропаганда, защищавайки едни православието, други католичеството, трети протестантството. По-нататък, когато македонците чрез своята револ. организация отрекоха всички тия фактори и почнаха да се борат за себе си, тая пропаганда чрез училища и черкви се придружи и чрез въоръжена пропаганда чрез техни чети. И се получи македонският народ изправен на въоръжена борба с всички балкански и световни реакционни фактори. Получи се репетиция на идещите войни на македонска почва, а в последствие единен фронт на всички реакционни фактори против македонския народ. Тоя единен фронт се получи в борба против младотурската революция, а още по-ясно в Балканската война.
Последната се обяви в името на „свободата за брата роб”, в името на националния принцип, на националната правда. Реакционните монархически факти прибегнаха до най-върховното средство за разрешаването на своите задачи прикрити в национална маска — до войната.
Предизвиканата от тех Балканска война какво даде в резултат за промена на националната картина на Балканите в посока към националната правда? Резултатът е явно, очебиюще отрицателен. Националната криза на Балканите се задълбочи. Вместо разрешението на старите открити национални въпроси, откриха се нови такива. Откри се добруджанският въпрос, австрийското господство се простре до Санджака, в Албания туриха крак Великите сили, Македония разделиха на три части, за да я умъртвят като Македония, и се създаде едно велико преселение на народите, по силата на което милиони хора не се видеха свободни в своите огнища, а изгубиха родните си огнища.
457
Реакционните фактори обаче не се отчаяха, а с още по-голем устрем продължиха своите напъни в същата посока. Цар Фердинанд тържествено заяви: „Ще свием знамената за по-благоприятни дни”. И тия дни много скоро дойдоха. Тоя път сблъска между балканските държави за преразпределението на Балканите и съвпада с сблъсъка на великите сили за преразпределение на света. Отвори се първата световна война. Разглеждайки резултата в световен мащаб от национално гледище от тая война, Сталин казва, че тя макар и да се водеше в името на свободата на народите, фактически не разреши, а задълбочи националната криза. Същото се отнася и за Балканите. Тя отвори нови национални рани или пък старите ги даде в нови форми. Многонационална Австрия пропадна, яви се многонационална Югославия, раздираща се от национални противоречия и борби. За България тя откри нов национален въпрос — Западните покрайнини.
Задълбочената национална криза доведе борбите до най-дивата им форма — фашизма, което значи довеждането на шовинизма и завоевателната политика до най-възможните крайни предели. Дойде Втората световна война. Германците в нея оперираха на Балканите явно като с разменна монета с националните въпроси. Те даваха Солун на Югославия, с условие че ще върви с нея. Като измени, подложиха сръбския народ на изтребление и даваха разни парчета от Балканите на своите съюзници без оглед на всекакъв национален принцип. Българските шовинисти изпаднаха в телешки възторг, че са направили грамадна крачка към Велика България. Зад тоя възторг се криеше, разбира се, една безкрайна наивност и едно безкрайно предателство. Защото в тая Велика България щеше да има български попове и джандари, а икономическите блага щеха да са за германците. А ясно е за всеки честен и разумен човек, че при икономическа зависимост, не може да има национална независимост.

(Продължава в следващия брой)