Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ, 2016 ГОДИНА


След като през октомври 2015 г. в Комисията за защита от дискриминация са внесени множество документи за извършване на системна дискриминация срещу хората с македонско самосъзнание в България и след като същата не реагира на подадените документи, на 20 ноември 2015 г. няколко македонски организации подават официален сигнал до комисията (виж миналогодишния доклад). На 4 януари 2016 г. комисията отговаря, че сигналът не изпълнява всички необходими условия и че ако това не се поправи в двуседмичен срок, производството ще бъде прекратено. Така вместо да се самосезира на основание на множеството подадени документи, комисията търси начин да избегне производството. Сигналът е внесен отново, като са направени всички необходими и искани поправки. Посочено е, че през последните 26 години в България не е позволена регистрация на нито една македонска организация, че молбите за регистрация се отхвърлят чрез дискриминационни мотиви, като се отрича съществуването на македонско малцинство, а проявите на македонско самосъзнание се третират като сепаратизъм и заплаха за националната сигурност и териториалната цялост на държавата. Посочено е, че РБългария е осъдена осем пъти в ЕСПЧ заради дискриминация срещу македонците и е поискано от комисията да проучи въпроса за системната дискриминация срещу хората с македонско самосъзнание, да включи проблема в годишните си доклади и да препоръча на правителството мерки за прекратяване на този вид дискриминация (досега комисията никога не е правила това). Комисията на 29.01.2016 г. изисква доказателства, че вносителите имат право да представляват внесените случаи. Въпреки че това е встрани от искането (да се обърне внимание на системна дискриминация), това е направено. Вместо да започне свое разследване, комисията изпраща трето искане, в което отново настоява да сведе проблема до единични случаи на дискриминация вместо системна дискриминация, след това отказва да признае председателите на дискриминираните организации за обществени представители, тъй като организациите им не са регистрирани (което е част от самата дискриминация), и отказва да коментира исканията за констатиране на системна дискриминация и за включване на същата в годишните си доклади и препоръки до правителството. След като през месец март 2016 г. вносителите след заплахата, че ако не представят случаите като индивидуални, комисията ще спре разглеждането им, се съгласяват да направят и това, кореспонденцията спира и досега няма отговор от страна на комисията предприела ли е нещо и какъв е резултатът. От цялата кореспонденция е съвсем очевидно, че комисията търси начин да затвори случаите, без да предприеме нищо по въпроса (към момента на приключване на този доклад комисията все още не бе публикувала годишния си отчет за 2016 г.).
Комисията така и не отговаря на исканията на ОМО „Илинден“-ПИРИН за среща с председателя на комисията, внесени през ноември 2015 и октомври 2016 г.
На 30 май 2016 г. с Решение №6397 Върховният касационен съд на РБългария окончателно затвори делото по жалбата на Даринка Тапанска заради отказа на Радио Благоевград да излъчи реклама на ОМО „Илинден” за организиран от това дружество събор. Жалбата на Тапанска пред ВКС е против Решение №325 от 11.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминацията, която е решила, че срещу Тапанска не е извършена дискриминация на етническа основа и на основа на убеждения. По време на делото комисията дори не е поканила Тапанска и не й е дала възможност да защити своята позиция. В преписката по делото пред ВКС комисията също така не намира за необходимо да изрази становище. Въпреки множеството процедурни нарушения, извършени на всички нива на това дело, ВКС отказва да ги коментира, както и да върне делото за разглеждане от друг съд, а същото окончателно го прекратява.
Тези решения се нареждат в цялата редица откази на български институции като полиция, прокуратура, Комисия за защита от дискриминацията, омбудсман, съд и т.н. да защитят македонците от дискриминация. Тези институции никога не се самосезират, нито приемат лесно да бъдат сезирани, а когато го направят, то е само за да решат, че никакви права на македонците не са били нарушени. Затова в България досега нито един македонец или македонска организация не са успели да се защитят от дискриминация чрез български институции.
Така, независимо от серията присъди срещу РБългаря в ЕСПЧ и независимо от нарушенията, констатирани в множество доклади на международни правови организации и институции, нито една институция в РБългария през последните 26 години дори не е споменала, а още по-малко да предприеме нещо срещу дискриминирането на българските граждани с македонско етническо самосъзнание.
Властите отказват диалог
Диалогът между българските власти и организациите на македонското малцинство е редовна препоръка в докладите на международни организации и институции. По принцип обаче властите упорито отказват да започнат подобен диалог. Също така те оставят без внимание опитите на различни македонски дружества да започнат такъв. Единственото изключение за последния половин век – срещата, осъществена със заместник-министъра на правосъдието и регионалния представител на Комисията срещу дискриминацията, проведена през 2015 г., за съжаление се оказа, както предполагахме, изключение от правилото. Тази година не бе осъществена нито една среща. През 2016 г. бяха внесени искания за срещи с голям брой български институции – като президент, премиер, няколко министерства, Комисията срещу дискриминацията, но не е получен отговор на нито едно от исканията. Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет е официално поканен да бъде гост на най-голямата публична манифестация на македонското малцинство в България, провеждана в края на април в град Мелник, така и не е получен никакъв отговор.
Заключение и препоръки
Македонците в България продължават да бъдат отричани и стигматизирани. Те са изолирани и не са представени в политическия и обществения живот, тъй като нито една тяхна организация не е регистрирана, а нито една политическа партия не включва в програмата си проблемите и интересите на българските граждани с македонско самосъзнание. Институциите отказват да ги защитят срещу дискриминацията, водейки се от правилото, че тъй като македонци не съществуват, то те не могат да бъдат и дискриминирани.
Размерът на дискриминацията е далеч по-голям, отколкото може да се проследи. Пречка за изследването му се явява страхът сред голяма част от македонците да изразяват своето самосъзнание и да защитават правата си. Обстоятелството, че поне в последните 20 години (а по-точно би било в последните 53) не можем да посочим пример на сравнително високопоставено в държавата лице, което е изразило македонска идентичност, ясно ни показва, че съществува или дискриминация на основание на етническо самоопределение и подобни хора просто не могат да се пробият в йерархията, или пък съществуващата атмосфера на страх и натиск срещу македонската идентичност принуждава такива хора да крият своята идентичност. Такъв страх се явява напълно основателен: уволняването на държавни служители заради предполагаеми връзки с ОМО „Илинден“-ПИРИН, уволняването на държавни служители само заради това, че са поставили подграфа „македонец“ в пробното преброяване от 2009 г., безнаказаната атмосфера, в която словото на омраза срещу македонците се одобрява, вместо да се санкционира, се наслояват на наследения от времето на комунизма страх, когато хиляди македонци преминаха през лагери и затвори или бяха подложени на силен тормоз от тоталитарната държава. Много македонци споделят пред наши представители своя страх и притеснения за работното си място, но същият този страх прави невъзможно описването и представянето на такива случаи.
При съществуващото положение не изглежда вероятно, че положението на македонците в България може да се подобри без силен външен натиск. За да се решат съществуващите проблеми с македонското малцинство в България, трябва да се направят поне следните промени в България:
1. Да се премахнат решението на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г. и декларацията на българския парламент от 6 март 1990 г., които официално постулират, че в България няма оформен македонски етнос. Същите служат като идеологическа и правна основа на дискриминацията. Правителството официално да декларира, че македонското малцинство повече няма да бъде отричано, нито дискриминирано.
2. Държавата официално да признае съществуването на малцинства и понятието малцинства да бъде внесено в Конституцията. Да се направи необходимото, за да не може принципът на единство на нацията да се тълкува като несъществуване на етнически и национални малцинства.
3. Да се вземат мерки, за да не може забраната на организации на етническа основа да се тълкува срещу правото на малцинствата да създават организации.
4. Да се предприемат мерки за промовиране на толерантност по отношение на македонското малцинство и защита на същото от слово на омраза и институционална дискриминация.
5. Да се промени Законът за регистрация на неправителствените организации, като в него се внесат членове, които да направят невъзможно самоопределението на малцинствата да се тълкува като антиконституционно, антидържавно, застрашаващо териториалната цялост и основание за отказване на регистрация.

(Продължава в следващия брой)