Исторически истини от български учени – История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)


Какво е неговото политическо значение? Означава ли той краят на гръцката свобода, или трябва да се схваща като осъществяване на гръцкото единство, за което мечтали най-добрите мъже на Елада? По тоя въпрос са изказани разни мнения. Белох, който е убеден, че македонците са били гръцко племе, естествено, смята, че Елада за първи път сега била обединена в такъв широк размер, както никога по-рано. Филип с един замах разрешил най-добре проблема, който Гърция със свои сили не могла да разреши: именно да събере силите на нацията в едно, запазвайки при това автономията на отделните общини. Това дело на Филип имало голямо всемирно историческо значение. „Ако гръцката култура, казва Белох, станала световна култура, ако тя катурила преградите, които делили един народ от друг, ако противоположността между елини и варвари отстъпила на чувството за общността на всички човеци, с една дума, ако идеята на човещината добила надмощие преди всичко сред образованите, това е станало възможно чрез завоюването на Азия, което готвил Филип и извършил Александър”. Също и Дреруп смята делото на македонския цар за изходна точка на ново велико и плодовито развитие. Благодарение на Филип и Александър западната култура надвила над източната. Първата стъпка към величественото разширение на елинската култура далеч към изток било създаденото от Филип гръцко царство. Филип се показал истински закрилник на гръцката култура и той дори в цялата си същина бил по-чист грък от своя неумерен високопрославен син (!).
С мнението на Белох и Дреруп ние не можем да се съгласим. Не трябва да се забравя, че самите гърци смятали това „обединение” под егидата на Македония като поражение на гръцката свобода и като край на своята независимост. Тая „свобода” била знамето, под което гърците по-късно се борили против македонското владичество. Гърците по неволя трябвало да допуснат хегемонията на македонския цар, която им била наложена; те са възползвали от нея, за да се разправят с Персия; щом последната паднала под ударите на Александър, коринтският съюз се разпаднал. Всичко това показва за сетен път, че гърци и македонци в това време не се смятали за сродни народи. И Керст с право набляга на факта, че това обединение на нацията не било създадено чрез политическа дейност на самите гърци, ами им било наложено отвън, от един победител.

(Продължава в следващия брой)