Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


Йордан Анастасов след 1944 г. се включва активно в дейността на Македонския научен институт в София, когато същият минава на македонски позиции и дори изразява желанието си да изпълнява ролята на една Македонска академия на науките. Става главен и отговорен редактор на новото списание на института „Македонска мисъл”, което е на македонски позиции. По-късно става заместник-председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (по времето, когато те подкрепят съществуването на отделна македонска нация), става редактор в списание „Славяни” и публикува много материали във връзка с македонското революционно движение.
Михаил Герджиков.
Оттеглил се от активна дейност през 1930-те, той през септември 1944 г. става един от подписниците на апела към македонците в България, в който се подкрепят стремежите на македонската нация, АСНОМ и създаваната във Вардарска Македония македонска република (сред подписниците на този манифест са и Туше Влахов, Туше Делииванов, Петър Шанданов, Александър Мартулков, Павел Шатев, Ангел Динев, Христо Калайджиев и др.). Репресиран от българските комунистически власти заради анархистките си идеи, умира на 18 март 1947 г. в София.
Антон Югов. Секретар на Централния комитет на ВМРО (об) през 1933-1934 г. (за което получава смъртна присъда от михайловистите и е принуден да ходи с телохранител, и то не друг, а бъдещият първи партизанин Иван Козарев), от 1937 г. е член на ЦК на БКП, през 1941 г. е изпратен в лагера „Гонда вода”, откъдето бяга и се присъединява към българските партизани, което му спечелва смъртна присъда от българските власти. Играе важна роля в деветосептемврийския преврат и става министър на вътрешните работи. След Априлския пленум през 1956 г. става министър-председател, докато през 1962 г. Тодор Живков успява да го отстрани и изолира. Умира на 6 юли 1991 г. в София.
По времето, когато ВМРО (об) „бере душа“, а във Вардарска Македония съвсем се е разпаднала, в Югославия сред македонските студенти на университетите в Загреб (1935) и Белград (1936) се формират македонски студентски дружества под името „Вардар“. Опитът подобно дружество да се основе и във факултета в Скопие е предотвратен от факултетските власти. През 1936 г. 200 македонски студенти се събират в Охрид и тук официално учредяват МАНАПО, или Македонски народен покрет (Македонско народно движение).
На това заседание е приета политическа декларация и програма, които днес са изгубени, но целите са запазени в спомени на участниците. Главните цели, приети в Охрид, са били:
- Събуждане на македонско национално съзнание сред македонския народ и афирмация на македонския народен език.
- Борба за ликвидиране на монархофашистката диктатура и великосръбската хегемония, и за демократизация на страната.
- Борба за федеративно уреждане на Югославия, в която Вардарският дял на Македония да стане отделна федерална единица.
- Сътрудничество с всички политически движения в Югославия, които признават на македонския народ правото на свободен живот и икономическо развитие.
- Борба срещу фашизма и установяване на дипломатически отношение със СССР.
Запазен е само един документ от 1936 г., който съдържа програмните цели на движението. Той е бил написан на македонски диалект (пренасям в оригинал):
„Борбата на Македонците со векови биле е очитована за слобода. Сегашната борба за ново уреждение на Југославија треба да донесе на сите народи у неа политичка, економска, социјална и национална слобода. Мија Македонците како един посебен народ улеваме у таја борба здружени у независни народен покрет со овије начела:
1. МА.НА.ПО. е независен и единствен политички економски и национално-културен покрет у кој може да влезе секој што се слага со долните начела без обзир националнос, вера и пол.
2. Признавање на Македонија за една историска јединица и Македонците за посебен народ.
3. У федеративно уредена Југославија има да биде посебна единица.
4. МА.НА.ПО. се базира на легални и народно демократски принципи у борбата за слобода, леб и мир.
5. Специјално МА.НА.ПО. че се борит и за:
а. Пълна политичка и културна слобода и слободно исповедање на национални и верски осечања.
б. Право на сите народни слојеви селски и градски на организирање за заштита на едкономските и социјални своји интереси.
в. МА.НА.ПО. у својата борба може да работи само со онија странки и групи на Југославија коју имат слични цилјеви и признават начелата на МА.НА.ПО.
6. МА.НА.ПО. е за само пријателски односи со демократските, мирољубиви држави и признавање на СССР“ (Документи, 2, 145).
Това е време, когато комунистическата партия на територията на Вардарска Македония е реално разбита от югославските власти и МАНАПО се явява независимо македонско движение. Студентите правят неуспешни опити да участват в парламентарните избори през 1935 г. и на местните – през 1936 г. Движението издава вестник „Вардар“, от който излиза само един брой на 30 март 1937 г., след което е забранен от властите. Дружествата „Вардар” са забранени през 1937 г. Все пак те през 1938 г. участват в изборите заедно със Сдружената коалиция и с Народната земеделска партия на Драголюб Иванович. През 1938 г. се разпадат, като голяма част от членовете се включват след 1939 г. в редовете на Комунистическата партия на Югославия (след това Комунистическа партия на Македония) и в националноосвободителната борба срещу българските и останалите окупатори.
След разпадането на ВМРО (об) и в България борбата за афирмация на македoнската нация не спира. Най-известна проява е Македонският литературен кръжок, обединил писатели македонци, стремящи се към създаване на македонска национална литература.
Ето какво разказва за основаването на кръжока един от ключовите му членове Михаил Сматракалев:
„През 1938 г. се замисли създаването на Македонския литературен кръжок. Във връзка с това имах няколко срещи с Вапцаров и Антон Попов. Нашите разговори бяха все около нашите македонски работи и кръжока. За кратко време ние толкова много се сприятелихме, че започнахме да се срещаме всяка вечер. Запознах се с творчеството на двамата. В тяхно лице видях прекрасни хора – с талант, сърдечни, ентусиазирани. Моето другарство с тях ме правеше щастлив. Ние взаимно се ентусиазирахме. Аз им разказвах за борбите на македонците в София, за ВМРО (об), в която работех до нейното разтуряне, за Македонската студентска група и т.н. Искахме колкото се може по-скоро да образуваме кръжока, мечтаехме за бъдещата работа, крояхме планове, набелязвахме кадри, горяхме от желание по-скоро да започнем.
Есента на 1938 г. се събрахме на ул. „Люлин“, в къщата на Асен Ведров (Шурдов) на учредително събрание. Присъстваха около 12 души, между които: Антон Попов, Никола Вапцаров, Ангел Жаров, Васил Александров, Георги Деспотов, Иван Керезиев, Антон Великов и други. Докладчик беше Вапцаров.
Докладът беше извънредно интересен. Коренно се различаваше от досега слушаните от нас доклади на тайните събрания, конференции и заседания… Кольовият глас звучеше топло и убедително в задимената стая: „Трябва да се съберем, да се организираме, да дадем своите сили за свободата на нашия измъчен македонски народ. Нашата македонска история е пълна с образи, славни подвизи, големи революционни събития, легендарни борци; нашата народна песен е чудно мелодична и възбуждаща… Нашата работа е благодатна. Ние трябва да влияем върху нашия народ, да проясняваме неговото национално съзнание, да разпалваме неговата борба за национална свобода…“
Това бяха накратко предадени мислите, които разви Вапцаров в своя доклад. По-късно той написа стихотворението „Доклад”, в които тези идеи бяха изразени в прекрасна художествена форма… Изказванията на останалите другари във връзка с доклада бяха изпълнени с възхищение. Тази вечер ние образувахме кръжока…“ (Документи 2, 233, 234).

(Продължава в следващия брой)