Факти и документи от миналото

МАКЕДОНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР

М. Сматракалев


И действително историята ни дава ясна картина как балканските държави в стремежа си да си създадат по-добри условия за своето капиталистическо развитие неизменно са се стремили да се подслонят под семката на некоя велика държава, да съчетят своята балканска завоевателна политика със световната завоевателна политика на велика държава.
В каква посока можеха да търсят разширенне малките балкански държави, тъй необходимо за капиталистическото им развитие и за доразрешаване на националните си проблеми? Преди да отговорим на тоя въпрос, трябва да отбележим веднага, че и за балканските държави тия два въпроса, за разширението и за национални граници, никога не са се съвпадали, че второто винаги са подчинявали на първото и с свещ са търсели некое селище със своя националност, или са извращавали историята посвоему, когато се касаело да се оправдае овладяването на някой пункт, необходим за процъфтяването на тяхната икономика. Поради туй в основата на тая политика не лежи националната правда, а стремежът за хегемония на Балканите.
Два пътя имаше за правилното иконом. развитие на балканските държави: пътят към федирирането им и пътят на смазването на едни, за да се издигне един, т.е. пътят на федерацията и пътят на хегемонията. Първият бе отстояван от демократическите сили на Балканите начело с работническото движение и македонскотото национално революционно движение начело с Гоце Делчев. Второто бе пътят на реакционните буржуазни среди начело с монархическите институти, подкрепвано и подстреквано от международната реакция и особено в последните десетилетия от германските империалисти.
Работническото движение през онова време бе твърде слабо, за да може да сплоти и да възглави народните маси. Освен това то твърде много подценяваше националния въпрос, не виждаше неговата роля в живота, не виждаше свой съюзник в националното движение и доста наивно си представяше въпроса за власта именно като въпрос изключително на парламентарна борби и развитие.
В каква посока търсеха разширение хегемонистите под ръководството на монарсите? Капиталистическото развитие и държавното национално оформяване на Балканите е вървяло от периферията към центъра. И това е било напълно естествено и обяснимо. В резултат се получиха трите балкански държавици. Сърбия, Гърция и България по периферията, а в центъра останаха под Турция Тракия, Албания, Тесалия и главно Македония, граничещи и с трите. Най-слабата точка за разширение бе Турция и за балк. държави, затуй усилията беха насочени в тая посока. Затуй Македония стана възелът, в който се преплетоха противоречията на балканските държави и разменната монета в ръцете на великите държави за влияние сред балканските държави.
Пътят на хегемонистите бе един и не можеше да бъде друг. То бе пътят на раздорите и войните. Пред народните маси обаче хегемонистичната идея и пътят на войната се прикриваше с национална одежда. Те никога не са говорили открито за хегемония, никога не са говорили за завоевания, а винаги за национално обединение. В тайните архиви обаче се намира не един документ да се говори за хегемония, а при главовъртене от успехи не един път се е говорило открито за завоевание на територии с чуждо население.
Паралелно с тая хегемонистична политика на реакционерите и царете се развиваха и националните движения за освобождение от потиснатите народи в Турция и Австрия. Имаше мощно движение в Крит, Тесалия, Албания, преко Дунава и особено в Македония. Неминуемо тия националосвободителни движения се сблъскаха със завоевателната политика на реакционните и монархически клики, което фактически бе сблъсък между идеята за национална свобода и идеята за хегемония между културното развитие на народните маси и икономическите стремежи на господствующите слоеве. Реакционно монархическите среди влагаха грамадни усилия да оглават тия движения, да ги уеднаквят със своите стремежи и с това да оправдаят последните дипломатически пред външния свет и да подготвят почвата психологически в собствените си народи, за да ги впрегнат да теглят реакционната им кола. Това значи да забулят търгашеството си с националните въпроси и в националните чувства на масите да влеят голяма доза националистически опиум. За това им доста помогна пъстрата национална картина на Балканите, преплетеността на националистите в тях, голямата близост на славянските езици и неизживяната роля на религиозните въпроси.

(Продължава в следващия брой)