Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ, 2016 ГОДИНА


На 14.01.2016 г. Кристина Огнянова Попова, общински координатор на националистическата, парламентарно представена и участваща в правителството ВМРО БНД, подава сигнал до главния прокурор на републиката, до Министерството на образованието, до Районната прокуратура, до Регионалния инспекторат по образованието и до директора на училището, в което работи Иван Безев, като обвинява последния, че е захвърлил „с особено задоволство и мъст“ българското знаме по време на традиционния празник в с. Копривлен на 1 януари. На практика искането е същият да бъде отстранен от работното си място като недостоен за учител, а освен това се иска наказание по чл. 108 (2) от Наказателния кодекс, предвиждащо до две години затвор и глоба до 3000 лева. Това, че е учител, е посочено като утежняващо вината обстоятелство. Неговите действия според нея биха могли да доведат до сепаратизъм и да застрашат националната сигурност на страната. В жалбата ОМО „Илинден“ е обвинена че е „проповядваща антибългарска идеология.“

Учител в българско училище, представител на незаконното ОМО „Илинден“, хвърли българското знаме, Градът, 07.01. 2016 г., с 1.
Жители на Копривлен: Учител, син на общински съветник, поруга българското знаме на Сурва, Струма, с. 1 и 3

Започват разпити от службите за сигурност (ДАНС) не само на обвинения, но и на около 30 други хора в селото, мнозинството от които въобще не са били свидетели на инцидента. Разпитван е и директорът на училището, в което работи Иван Безев, както и негови колеги учители. По време на разпита му в ДАНС Иван Безев не е питан толкова за знамето, колкото за баща му Ангел Безев (член на Председателството на ОМО „Илинден“-ПИРИН): за неговото национално самоопределение, ролята му в партията и за ролята му в построяване на параклис от тази партия в селото Мосомище, при което бил поставен и македонски национален символ. Установява се, че не е имало хвърлено знаме, а знамето е било подпряно на една ограда, и че на практика няма никакви данни за повдигане на обвинение. Обаче никоя институция не намира за необходимо да съобщи това на Иван Безев.
За прекратяването се разбира съвсем случайно и по телевизията – в споменатото предаване „Неудобните“ на 7 ноември 2016 г., в което участва подателят на сигнала Кристина Попова. Кристина Попова тогава заявява, че се чувства фрустрирана, защото опитът й като координатор на ВМРО БНД в Гоце Делчев чрез подаване сигнал да започне дело срещу членове на ОМО „Илинден“ по Наказателния кодекс за престъпление срещу републиката (за „поругаване на българското знаме… поруган е цял български празник“) е завършил неуспешно. Специализираната прокуратура е отказала да започне досъдебно производство, обстоятелство, което силно възмущава Попова. Вместо да се извини за тормоза на хората и загубата на време на държавните органи, същата в предаването обвинява жертвите: „Цялото село Копривлен живее под постоянен страх от тях, тъй като предрешават избори. Вече ми идва в повече. Абсурдно е това решение“. Тя използва екрана, за да призове да се продължи по същия път на тормоз срещу членовете на партията: „Аз бих посъветвала абсолютно бомбардиране на българската прокуратура и съд. На всяка нередност – сигнал… Трябва да излезем от черупките си“. Същата теза се подкрепя и от единия от водещите Мариета Димитрова: „Не знам как трябва да парираме действията на тези хора“.

ДАНС вече две години се опитва да намери причина за отнемане на поста на общински съветник в Хаджидимово на Ангел Безев
Цитирано по Светослав Борисов,„Неудобните“ – истината за „ОМО – Илинден“ в Пиринския край, ноември 7, 2016, http://toppresa.com/97493/%d0%bd%d0%b5%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%bc%d0%be-%d0%b8

„Готови сме да помагаме и да запазим анонимност на някои от вас“. За същото призовава и Веселин Стаменов: „Остава само да агитираме нашите читатели, които не се страхуват, хора като Кристина Попова, да дадем поле за изява на хора, да ги мотивираме, да отворим вратата, че темата ОМО „Илинден” не е затворена… Винаги са добре дошли при нас. Битката е дълга. Ние не се плашим“… „Искам да се обърна към патриотите – пред очите ви някой поругава България и извършва престъпление срещу родината, за която вие работите. Реакция няма. Ако три партии се обединят срещу тази кауза и внесат общ сигнал, аз съм сигурен, че за един месец ОМО „Илинден” ще бъдат наврени в кучи гъз. Тази сган трябва да бъде изметена“. „Няма нито един осъден, поне един. За мен трябва по-сериозни наказания. Трябва да има драстични действия спрямо такива сбирщини.“
– Вторият случай се отнася до македонско знаме (етническо, а не държавното), което Славчо Павлов, македонец от санданското село Долно Спанчево и член на организацията ОМО „Илинден“, е развял на своята тераса. Това не нарушава никой закон в страната и чужди знамена (и то държавни – особено руски и гръцки) се веят в много места в региона, без никой да се възмущава от тях. Обаче на 4 март 2016 г. Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество подава сигнал срещу Павлов до общинския кмет Кирил Котев, който пък предава случая на полицията. На 14 март започва медийна истерия, за да се окаже натиск на властите. Използван е фактът, че в къщата, в която живее Павлов, на друг етаж се помещава селското кметство, за да се представи изопачено случаят като развяване знаме на „чужда държава“ над българска административна сграда. Случаят достига дори и до националните медии. На 15 март националистическата ВМРО БНД се включва чрез своя депутат Атанас Стоянов със заплахи, разпространени от медиите, че ако властите не свалят знамето, неговата партия ще го направи по нейния си, ВМРО-вски начин. Друг лидер на същата партия от Гоце Делчев обявява, че „събира четата“ и тръгват да свалят знамето. Кампанията в медиите трае цяла неделя, като семейството на Павлов е подложено на силен стрес. Павлов е посетен от полицията, която иска от него да свали знамето. Заявява им, че ако е извършил престъпление, нека да му сложат белезници и да го арестуват, а ако не – да го оставят на мира. Отговарят му, че действат по нареждане на областния директор на полицията. Освен полицията Павлов е посетен и от кметския наместник Мария Гемишева и от експерти от администрацията на общината. Оказват му натиск да свали знамето, като освен посещения и разговори полицията му звъни и по телефона. Въпреки че, както признават и общинските служители, няма никакво престъпление или нарушение, накрая чрез системен натиск успяват да принудят Павлов да свали знамето. Според публикуваното в медиите знамето е свалено от полицията, която го е и конфискувала, а на Павлов му е връчен от полицията предупредителен протокол.
Единствената причина за този тормоз е това, че знамето е македонско (макар и не държавно), а Павлов е член на македонска организация, което специално се подчертава в медийните публикации.
И в двата случая е задействана добре известната от миналото схема за тормоз над македонските активисти, като се комбинират медийни публикации и сигнал, внесен от някоя близка до службите за сигурност структура като ВМРО БНД. При това медиите използват често манипулирана информация, получена уж от хора, пожелали да останат анонимни. Анонимните източници са редовен извор за разпространяване на клевети и компрометиращи информации срещу македонците. Освен че медиите свободно разпространяват анонимни оклеветяващи информации, службите за сигурност и прокуратурата редовно им обръщат внимание въпреки цялата им несериозност. Анонимността на източниците отнема възможността на македонците да се защитят и да опровергаят клеветите, а липсата на съдебен процес също така прави невъзможно да докажат невинността си. По този начин са създадени се поддържат негативни стереотипи и щампи и се извършва психологически натиск и тормоз срещу македонските активисти.
Липса на правна защита

(Продължава в следващия брой)