Когато фактите говорят, “ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)


„То е верен привърженик на нашите драги Лозари (става дума за създателите на списанието „Лоза“ през 1892 г., бел. С.Р.), на стареца герой Теодосий (става дума за Скопския митрополит Теодосий Гологанов, родом от село Трълис (Неврокопско или Драмско), опитал се да отцепи македонските епархии от Екзархията, за да създаде независима македонска църква през 1891 г., бел. С.Р.), на революционерите Гоце, Гьорче, Сандански. Не забравяйте трудностите, които са овладяеми, не оставяйте да се разруши вашето собствено дело. Нужен е не само дух, но и средства. Нашата идея е светла. Народ като нашия с история има бъдеще. Той ще извоюва своята свобода и ще получи своето място в съюза за братско съжителство на братските народи.
Да бъдем верни синове на нашата измъчена земя!
Да издигнем по-високо знамето на Делчев за македонска свобода!
Да подпомогнем материално „Македонски вести“!
Да обединим идейно македонския дух!
Стари македонски дейци, санданисти и централисти,
Обединете се под знамето на единния общ македонски дух. Разбудете в душите си огъня на вашето някогашно съзнание. Сега са благоприятни условията да се понесе вашето старо, изпробвано слово! Разбудете старата си вяра, за да я наложим заедно на младата, неразвалена и неотровена от чужди идеи македонска младеж.
Младежи!
Не се унасяйте!
Чуйте апела на „Македонски вести“. Застанете в редовете на нашия македонски национален фронт.
Ето вече две години „Македонски вести“ е на своя пост и служи вярно на освободителната идея.
Помогнете на „Македонски вести“!
….
Да живее Македония като равноправна единица на балканските народи!“ (ВМРО (об), с. 350, 351)
ВМРО (об) не успява да развие равномерно своята дейност във всички части на поделена Македония.
Различните условия в тях предопределят това положение. Например тя се развива най-добре в началото във Вардарска Македония, но тук през 1929 г. е разбита и реално преустановява дейността си. В Пиринска Македония до 1934 г. не съществуват условия за работа – терорът, наложен от организацията на Михайлов, е причината за това. До 1934 г. ВМРО (об) успешно се развива сред македонската емиграция в България. След 1934 г. тя бързо се разраства и в Пиринска Македония, докато процесите през 1936 г. не довеждат до разбиването на нейната мрежа. (на процеса в София са осъдени 20 души, при което Влахов и Поптомов задочно на по 12 и половина години затвор, а 15 души на по 5 години затвор и 50 000 лева глоба). В Егейска Македония ВМРО (об) успява да установи своя мрежа едва през 1934 г. Тя разполагала с печатници в Солун и печатала различни материали и вестници на македонски език. След въвеждането на диктатурата на Метаксас от август 1936 г. условията за дейността на ВМРО (об) станали невъзможни в Гърция: нейните активисти били открити и интернирани, което довело до разпадането на нейната мрежа. В края на 1936 г. ВМРО (об) преустановява дейността.
Така липсата на помощ отникъде освен скромната подкрепа по линия на комунистическия интернационал се оказала фатална – когато след всички удари, нанесени от страна на България, Сърбия и Гърция, станало така, че Коминтернът решил, че за неговите цели ВМРО (об) е излишна, обезкървената, а сега и оставената без елементарни средства и подкрепа организация се разпаднала. Нейните дейци се включват в различни обществени течения, мнозина влизат в комунистическата партия, мнозина остават свързани с македонската борба. Да проследим накратко биографията на неколцина изтъкнати ръководители: Димитър Влахов, Павел Шатев, Владимир Поптомов, Панко Брашнаров, Йордан Анастасов, Филип Атанасов, Михаил Герджиков, Антон Югов и др.
Димитър Влахов продължава дейността по македонска линия в Славянския комитет. На второто заседание на АВНОЮ (Антифашистко вече на народното освобождение на Югославия) на 29 ноември 1943 г. е избран за член на председателството му като македонски делегат. Избран е за делегат на първото заседание на АСНОМ, на което се учредява и македонската държава. Става член на комунистическата партия едва след връщането си в Скопие през ноември 1944 г. Избран е за председател на Народноосвободителния фронт на Македония, за член на Президиума на АСНОМ, а след това за член на Президиума на Народното събрание на Македония. Постепенно е изолиран чрез почетно заточение в Белград, където му са дадени високи длъжности. Умира в Белград през 1953 г.
Павел Шатев. Арестуван и осъден от българските власти на 15 години затвор през 1941 г., той в кюстендилския затвор се заема да пише история на Македония. След капитулацията на България е освободен и отива в Македония, където участва в изграждането на новата македонска република. Става делегат на АСНОМ и член на неговия президиум, а от април 1945 г. става първият министър на правосъдието в македонското правителство. След сблъсъка на между Сталин и Тито Шатев подкрепя Сталин, затова е арестуван и държан в затвор 11 месеца, а след това е държан под домашен арест в Битоля, където през 1951 г. умира.
Владимир Поптомов. Един от изтъкнатите дейци на ВМРО (об) и един от главните конкуренти на Димитър Влахов в нея, след разтурянето й работи в Коминтерна и радио „Москва“ по македонска линия. През 1943 г. Поптомов отказва предложението да бъде избран за македонски делегат в президиума на АВНОЮ. В периода 1944-1952 г. е редактор на „Работническо дело“ и член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на външните работи и подпредседател на Министерския съвет на България. След сблъсъка с Югославия през 1948 г. е един от архитектите на новата линия по македонския въпрос, която съществено съкращава културната автономия на македонците в България, без обаче да отрича напълно тяхната различна националност. Умира през 1952 г.
Панко Брашнаров, ръководител на ВМРО (об) за Вардарска Македония, е осъден през 1930 г. на 5 години затвор и доживотна загуба на гражданските си права. Член на Българския акционен комитет от 1941 г. и учител по време на българската окупация, той през 1943 г. се свързва с македонските партизани. Един от инициаторите за свикването на АСНОМ, той именно отваря първото заседание на АСНОМ и е избран за подпредседател на неговия Президиум. В своята реч на първото заседание между другото казва: „В този момент на това историческо място… на този исторически ден
– Илинден… душата ми е препълнена с радост и през премрежените очи виждам как са се раздвижили всички реки от Пчиня и Вардар до Места и Бистрица, заливат цялата македонска земя, искайки да измият от македонския народ десетвековния робски срам от падането на Самуиловата държава, за да се роди днес нова, светла и свободна македонска държава“. През 1944 г. става подпредседател на Народноосвободителния фронт на Македония. След сблъсъка между Тито и Сталин застава на страната на Сталин и в резултат е изпратен в лагера Голи Оток, където умира.

(Продължава в следващия брой)