Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 114 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ

Боян Бибишков


„Прехвърляме безкрайните баири на Пирин, за да се срещнем на традиционния събор в Мосомище – посветен на 114-ата годишнина от Илинденската епопея. След 2 дни се подписва договорът за добросъседство между Република България и Република Македония. Какво ще ни донесе той? Дали криворазбраният лъжепатриотизъм ще надделее над добрите намерения и разумното разрешаване на наболелите проблеми между двете държави? Ще даде ли той правдива оценка за отношенията между тях? Ще се отърсят ли от Живковисткия лозунг – „…няма и не може да има’’. Въпроси, въпроси… ОТГОВОРЪТ Е ЕДИН!… “Панихида за мъченически и геройски загиналите илинденци и починалите членове на партия ОМО “Илинден” – ПИРИН ще отслужи отец Ангел’’ – обявява водещият…

БОГ ДА ПРОСТИ МЪРТВИТЕ!… МИЛОСТ ЗА ЖИВИТЕ!…
ЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ, ГОСПОДИ!…

И ето поетът Петър Мицков в творбата си
“ИЛИНДЕНСКА – 1990-а”, обръщайки се към
Никола Вапцаров, казва:

Поете, пак със мръсните ръце
днес пипат във душата на народа.
Но вече не прикриват свойта цел
потомците на вълчата порода,

която преди век света продра
със воплите по свойте братя роби,
а тайно – в дива глутница се сбра
на брата роб земята да зароби.
Задружно сe нахвърлиха тогаз,
да не пропуснат по-тлъст пай
да сграбчат. Не сме ги викали,
но кой ни пита нас?
За тях сме ние не народ, а плячка.

Отхапаха по къс. А сетне с вой
заръфаха се стръвно за гърлата,
вбесени – искаха със кървав бой
да си докажат върху нас правата.

Но никой не доби нотариален акт.
Затуй те днеска пак се сдушват
здраво, обзети от едничка мисъл – как властта си тук да
увековечават.
Отново днес решават вместо нас, отричат пак правата ни изконни.
В защита дръзнем ли да вдигнем
глас, те обявяват ни извън
закона.

Извън закона – в своята земя,
изгнаници – във своята родина.
Умът изтръпва в ужас, онемял
пред тая страшна варварска
картина.

Да! Ние носим тежката вина,
че в този слънчев кът сме се
родили.
Престъпно е, че родната страна
така обичаме. О, Боже мили!
Законът вълчи право им е дал –
затуй законно вършат незакония,
погазват с ярост вяра, идеал –
свободна да пребъде Македония.

Но ние няма да я предадем –
ще бдим, поете, с вашите плакати:
“Свободна искаме, не щем,
не щем протекторати.”