Факти и документи от миналото

МАКЕДОНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР

М. Сматракалев


. Тия условия, тая обстановка, тоя нов живот може да даде обяснение за голямите постижения на Македонския народен театър. След всичко казано може да се разбере ясно защо артистите имат ново третиране на образите, на героите, защо така дълбоко проникват в характера на новите хора, защо Тодорка Кондова представи с толкова искреност и простота революционерката Зоя в „Приказка за правдата”, защо така непринудено, просто и правдиво играят тия младежи, защо не можа да се намери пукнатина в никоя от представените пиеси, защо така хармонично се представяше цялия колектив. Директор, режисьори, художник, артисти, техници, всичко това трепти с новото време, живее с новата демократична епоха, купнее по щастливо бъдаще за всички човеци, работи задружно, колективно и с общи усилия постига естествено голями резултати. Това не са хора с капризи и пагубни честолюбия, с лични домогвания и долна завист това е ансамбъл, това е колектив, който

450

като цяло върви смяло и твърдо напред към съвършенство, учейкн се непрестанно, непризнаващ застоя, неопиващ се от постигнатите успехи.
Между артистите изпъкнат като голями дарования Тодор Николовски и Петър Пърличков. Те моделират с вещина образите, вижда се как дълго са проучвали, пробвали, как са вниквали в детайлите, в мимиките, в жестовете и в същото време в улавяне основното, характера, епохата, класовата принадлежност на героя. Но техната сила е в колектива. Той ги държи здраво на сцената, както държи всеки друг артист.
При тия условия на творческа работа ние смело можем да кажем, че Македонският народен театър ще отиде далеко напред и ще догони напредналите театри, както цялият македонски народ сигурно ще догони другите напреднали народи в своето стопанско и културно развитие.
На края ще завърша с изявленията на талантливите артисти Тодор Николовски и Петър Пърличков относно гостуването им в София. Те казаха:
„Ние бехме малко смутени, малко се боехме да се покажем. Знаем славата на българския народен театър, знаем Кръстю Сарафов и редица други колоси на сцената. Но сърдечното посрещане и изказванията на колегите за нашата игра, ни подействува насърдчително. Аплодисментите на публиката ни въодушевиха и ние показахме възможностите си, постиженията си без страх, без смущение. Ние нема защо да скромничим. Нашата гордост от успехите ние схващаме като гордост на нашата свободна родина. Ние сме горди, че се прави овация не само на нас, но и на нашата Народна Република Македония, без която и без Титова Югославия, ние не бихме могли да покажем пред вас нищо. Но бъдете сигурни, че ние няма да се възгордеем. Няма да заспим на лаврите си. За нас всяки застой е смърт. Тия успехи за нас са едно насърдченис, един потик за ново устремно съревнувание с другите театри на славянските народи. Впечатленията ни от България са незаличими. Нс ще забравим никога тоя топъл и сърдечен прием. Надяваме се, че успяхме да разсеем много заблуди и злонамерени слухове за положението в нашата родна земя, която се радва на свобода и равноправие в братското семейство на югославянските народи. Ние и занапред ще продължим да работим за културното сближение на южните славяни. Ние се учим и ще се учим винаги от българския театър и от другите напреднали народи. Наше искренно и съкровено желание е да постигнем сътрудничеството между всички славянски театри”.
Националният въпрос на Балканите

Елински
Балканските национални държави са рожба на нахлуването на капиталистическите отношения в стопанския живот на балканските страни, на възникналите национални движения върху горната стопанска база и на влиянието на идеите на френската революция, господствующи през оная епоха, както и на стремежите на големите държави да разслабват Турция правейки си свои сметки в световната си завоевателна политика.
Това, което прави впечатление още при първия поглед при разглеждането на тоя въпрос е факта, че създаването на национални държави на Балканите не се покрива нито с националните принципи, нито с нуждите за капиталистическо развитие на тия държави. Искам да кажа, че голема част от нацията съставляваща всека една от тия държави, останаха вън от нейните граници и тия граници беха твърде тесни за да могат да осигурят просперитета за едно капиталистическо развитие.
Осакатеното разрешаване на тоя въпрос се дължи на вмешателството на външни сили. Акушера при раждането на тия държави беха великите сили, които имаха интерес да разгромват Турция, но немаха интерес да я заместят с една мощна държа, с шансове за едно напълно независимо съществувание. Те имаха интерес от едни малки държави, които да служат като пионки в световната им игра и раздиращи се от
456
противоречия помежду си, търсейки изход за повече въздух под балканското небе.

(Продължава в следващия брой)