Из дейността на ОМО „Илинден” – ПИРИН

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ, 2016 ГОДИНА


Засилената медийна кампания през ноември и началото на декември 2016 г. се извършва в навечерието на декемврийското заседание на Комитета на министрите, което трябва да реши дали да свали мониторингът над РБългария, въведен заради систематичните откази на държавата да регистрира македонски организации.
Това е добре известна в България практика и наследена от комунистическото минало традиция за настройване на населението и оказване натиск върху определени структури на властта, за да не се допускат отстъпки спрямо македонците или други дискриминирани общности.
Нарушаване правото на сдружаване
а/ Нерегистрация на македонски организации
През 2016 г. две македонски организации -„Македонски клуб за етническа толерантност и запазване на македонския фолклор, традиции и обичаи“ и „МакедонСуринград“, чакаха отговор от Апелативния съд във връзка с отказа на Благоевградския окръжен съд да им даде регистрация. Именно на 15.11.2015 г. благоевградският съд излезе с два идентични отказа по исканията за регистрация на тези две македонски организации с различна област на дейност, изнасяйки при това само един мотив: „Съдът… взе предвид, че поставените цели са в разрез с национално-историческите и държавни ценности, намира, че следва да откаже вписването му“. Без да обясни в какво се изразява този „разрез“ и по какъв начин той нарушава законът, и кой закон. По този начин не само се отказва правосъдие, но и същевременно македонското самосъзнание, свободата на слово, мнение, научни изследвания, практикуване на своята култура от страна на македонците в България са провъзгласени за противни на „национално-историческите и държавни ценности“ на РБългария.

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/zarazhdane-na-makedonizma-05-12-2016

Решение № 2687 от 15.11.2015 г. на Благоевградски окръжен съд под председателството на Атанас Петков и Решение № 2687 от същия съд, дата и председател

Бавенето на Апелативния съд напълно съответства на повече от едногодишното бавене на Окръжния съд и представлява дежурна практика спрямо македонските организации – вместо да получат отговор в едномесечен срок съгласно закона, те чакат за всяко становище повече от една година.
б/ Промените в Закона за регистрация на неправителствени организации
Под натиск на Комитета на министрите, който постави РБългария под засилен мониторинг заради отказите да бъдат регистрирани македонски организации, правителството на РБългария промени Закона за регистрация на неправителствени организации. Логиката, следвана от държавата, бе, че с извършените промени регистрацията ще се извършва не от съда, а от Централния регистър, където се регистрират и фирмите. Аргументът бе, че по този начин ще отпадне „главният“ проблем, това, че съдилищата са свикнали да отказват исканията за регистрация на македонски организации. Подобна логика се видя силно притеснителна за македонските организации, защото техните проблеми не бяха със закона, а с неговото нарушаване от съда и двусмисленото тенденциозно тълкуване на законите. Коренът на проблема е в обществената нетърпимост спрямо македонците и в систематичната им и идеологически обоснована дискриминация. Приетите промени, макар че от 01.01.2018 г. отчасти ще улеснят процедурата за регистрация, не дават никакви гаранции, че проблемът ще бъде решен. Нищо не гарантира, че хората в Централния регистър ще бъдат свободни от предразсъдъци и че няма също да откажат регистрация, и в такъв случай обжалването отново ще се пренесе в съда, т.е. ще се озове в досегашната ситуация и ще има същия предизвестен резултат. При съществуващата обществена нетърпимост спрямо македонското малцинство това е и най-вероятният сценарий. Поради тази причина промените в закона реално нищо не решават.
Нещо повече, законът само увеличава възможностите за отнемане регистрация на организации. Чл. 13.2 на новия закон дава възможност „всеки заинтересован или прокурорът” да бъдат инициатори на процедура за отнемане регистрация на организация, което, вземайки предвид създадената нетърпимост спрямо македонското малцинство, значи, че всеки националист би могъл да изпрати сигнал за забрана на македонска организация, дори и ако такава въобще да бъде регистрирана. Единствената „защита“ на организациите, на които им бъде отнета регистрацията, е чл 13.3: „Съдът дава срок до 6 месеца за отстраняване на основанието за прекратяване и неговите последици“, което в случая с македонските организации би значело (съдейки по 60% от съдебните решения в миналото) организациите да се откажат от твърденията, че има македонско малцинство или дискриминация спрямо същото, както и от всяка дейност в негова защита, като антинационални и антиконституционни.
Тези нищо негарантиращи и все още нищо непроменили промени бяха представени в Комитета на министрите като основание да бъде поискано спиране на засиления мониторинг. Това представлява отработена тактика на българските власти срещу македонските организации – предприемане на действия, които не гарантират и не променят абсолютно нищо, но създават илюзия за добра воля и служат като аргумент да се иска от съответните европейски или международни институции да се затвори конкретният случай, да се прекрати наблюдението по него, да се приеме, че проблемът е решен или присъдата на ЕСПЧ – изпълнена. Целта е само да се премахне външният натиск, без да се променя нищо съществено. Освен досегашния опит и съдържанието на закона причина да сме убедени в това намираме и в обстоятелството, че законът ще влезе в сила едва през 2018 г., а прекратяване на наблюдението е поискано още през декември 2016 г., и това, че българските власти въобще не желаят да изчакат регистрация на поне една македонска организация.
Без да има регистрация на македонски организации, само на база симулиране на добра воля не може да се приеме, че дискриминацията е спряла, защото в противен случай регистрация никога няма и да има.
Тормоз срещу активистите на македонските организации
През 2016 г. бе възобновена практиката да се подлагат на тормоз македонски активисти или техните семейства чрез комбинация на медийни заплахи, скандали и съдебни разследвания. Характерно за подобни случаи е, че винаги разследванията се оповестяват публично, а тяхното прекратяване и установяването, че липсва престъпление или доказателства за престъпление, се премълчават. Така се създава и впечатление в обществеността, че македонските активисти са престъпници и постоянен обект на разследвания. Два примера тази година заслужават внимание.
– На 07.01.2016 г. излиза публикация в регионалния вестник „Градът“, в която се твърди, че по време на кукерския фестивал на 3 януари 2016 в с. Копривлен местният учител Иван Безев е осквернил българския национален флаг. Действията му са описани като „истински срам“, „истински цирк“, твърди се, че бил „захвърлил“ българското знаме с думите, че Македония е над всичко. Самият той е описан като представител на незаконна македонска организация. Иван Безев е всъщност общински съветник от Съюза на демократичните сили в община Хаджидимово, но е македонец, а баща му е съпредседател на ОМО „Илинден“-ПИРИН. Съобщавайки уж сведения от анонимни жители на с. Копривлен, статията на практика лансира идеята за организиране на подписка за отстраняване на Иван Безев от позицията учител, защото такъв като него не можел да научи децата на „българщина“ и „не може човек, който е татуирал тялото си със знамената на Македония, да е учител в българско училище.“
На 13.01. в кампанията се включва и друг регионален вестник с много по-голям обхват на разпространение – „Струма“. Вестникът се позовава на анонимни „читатели“, за да съобщи че „български учител поруга българското знаме“, с тази разлика, че поне дава думата на засегналите.

(Продължава в следващия брой)